Изваждат от морето удавник. За да се свести, му подават чаша уиски. Удавникът поглежда чашата и казва: – Момчета, първо ме обърнете по корем, да излезе водата, която нагълтах. Знаете ли, мразя да пия разредено!
Параходът потъва. В последния миг капитанът забелязва, че на последната стърчаща над водата част от кораба седи пътник и спокойно чете вестник. – Хей, не виждате ли, че корабът потъва? – Какво от това – отвръща пътникът. – Да не е мой!
Кораб в открито море… Екипажът е съставен само и единствено от заекващи… Нападат ги пирати… Капитанът издава заповед: „О…о…о…о…гън, бъ…бъ…бъ…бий!“ А оръдията отвръщат в един глас: „Дъ…дъ…дъ…ДУМ!“
Страдащ от морска болест пътник пита с надежда капитана: – Кажете, онова там вече земя ли е? – Не, хоризонт. – Слава Богу, пак е по-добре, отколкото нищо.
Новобранец заявява на наборната комисия, че иска да стане моряк. – Умееш ли да плуваш? – пита член на комисията. – Не. – Не умееш да плуваш, а искаш да станеш моряк? – Че защо? Нямате ли кораби?
– Господин капитан, вие вече двайсет години плавате по морета и океани. Не ви ли се е случвало да видите морско чудовище, воден змей или друг призрак? – Не, госпожо, аз съм въздържател.
В капитанската каюта нахлува раздърпана и омачкана готвачката и реве: – Мамка му, боцманска! Каза ми, копелето, че започва буря… Капитанът пита: – Е, и? – И аз патка с патките дадох да ме завържат за мачтата…
Възрастен човечец влиза в министерството на отбраната и изявява желание да постъпи във флота. – На колко години сте? – пита го младичък капитан. – На петдесет и пет. – Много сте стар за нас, господине. – Дявол да го вземе, нима нямате нужда от някой и друг адмирал?
