По време на буря капитанът успокоява пътниците:
– Джентълмени, без паника! Няма опасност, не сме заплашени от потъване! А жените и децата натоварих на спасителните лодки, защото искам да ви разкажа една пикантна история…

Русалка изплува на пристанището с бебе в ръце и се обръща към любопитната тълпа:
– Къде живее водолазът Пешо?

– Щурман, къде сме?
– Момент да проверя… Според картата сме в Сахара.
– Каква Сахара бе, ние сме в подводница?
– Да, и на мен нещо не ми се вързва…

Дама пита стар моряк:
– Тази прекрасна ваша татуировка може ли да се измива?
– По дяволите, госпожо, наистина, никога не съм опитвал!

– Кой командва екипажа на потънал при корабокрушение кораб, спасил се на необитаем остров?
– Най-старшият необесен офицер.

Военоморско учение. Един крайцер изстрелва ракети. Първа ракета – в целта. Втора ракета – в целта. Трета ракета – право в мачтата на флагманския кораб.
След малко се получава радиограма. Радистът тича при капитана:
– Капитане, радиограма от адмирала!
– Прочети я.
Радистът почва да чете пред всички на мостика:
„Абе ей, капитане, какво правиш бе идиот! Ще ни избиеш всичките бе, мамка ти! Само да те гепя на сушата! Ще ти скърша врата! Майка ти ще…“
И така нататък още пет минути. Радистът спира да чете. Другите офицери сконфузено гледат капитана, който невъзмутими казва:
– Добре, върни се сега в рубката да разшифроваш текста.

Моряци намират в океана писмо в бутилка:
„Претърпях корабокрушение и попаднах на необитаем остров. Тук няма хора, няма коли, няма магазини, няма заводи, няма нищо! Ха! Пукнете се от завист!“

Първи ден на новия набор моряци на кораба. Капитанът им обяснява:
– От днес нататък аз съм ви баща, а боцмана ви е майка. Ха сте се издънили, ха съм ви ебал майката.

Двама приятели се срещнали и се заговорили:
– Вуйчо ти намери ли си работа?
– Да. До вчера работеше като готвач на подводница.
– Защо до вчера?!
– А-а-а, запържил лука и отворил прозореца да се проветри.

Красноречив пастор сравнява в проповед участта на грешника с участта на кораб, търпящ крушение сред морето.
– Тежките вълни се премятат през палубата! Платната са изпокъсани! Рулят се е заклинил! Корабът неотвратимо се носи към скалите! Какво му остава на клетника? Какво да стори?
Стар моряк се провиква възмутено от последния ред:
– Да пусне котвата, сухопътен плъх такъв!