По време на втората световна война на един руски военен кораб засичат че ги приближава торпедо. Капитана вика боцмана при себе си и му казва:
– Боцман, приближава ни торпедо и май ще потъваме. Отиди при екипажа да ги подготвиш психически за да няма паника след удара.
Боцмана приел заповедтта, слезнал в каюткомпанията и вика на екипажа:
– Момчета хайде на бас че като си го извадя и ударя с него по масата, кораба ще се разцепи на две и ще потъне.
Екипажа се развеселил и някой се обадил:
– Хе-хе … боцман знаем че ти е голям, ама чак пък толкова …
Хванали се на бас, боцмана си го извадил, ударил по масата, кораба се разцепил на две и потънал.
Във водата плува боцмана хванал се за една дъска, по едно време доплувал капитана хванал се и той за дъската и вика на боцмана:
– Идиот си боцмане … и шегите ти са идиотски – торпедото не улучи !

Русалка изплува на пристанището с бебе в ръце и се обръща към любопитната тълпа:
– Къде живее водолазът Пешо?

Моряк разправя на приятеля си:
– За старата ми лодка са нужни трима.
– Трима ли?
– Да. Един да гребе, един да изгребва водата и един да вика за помощ!

Млад моряк пита боцмана:
– Често ли потъват кораби като нашия?
– Не, не често. Само по веднъж…

Стрелби във флота. Изстрелват първия снаряд по целта и наблюдаващият докладва:
– Не улучихме, не достигнаха 200 метра.
Капитанът командва:
– Малък напред! След 200 метра стоп и пак пуснете котва!

– Капитане, потъваме!
– Спокойно, няма страшно.
– Колко е до най-близката земя?
– Две-три мили.
– И в каква посока?
– Вертикална.

Кораб в открито море… Екипажът е съставен само и единствено от заекващи… Нападат ги пирати… Капитанът издава заповед: „О…о…о…о…гън, бъ…бъ…бъ…бий!“
А оръдията отвръщат в един глас: „Дъ…дъ…дъ…ДУМ!“

Капитан на кораб си купува бинокъл.
– Достатъчно силен ли е? – пита той.
– Да, сър – отговаря продавачът. – Ако погледнете през този бинокъл бутилка уиски от една миля разстояние, ще усетите миризмата й!

Красноречив пастор сравнява в проповед участта на грешника с участта на кораб, търпящ крушение сред морето.
– Тежките вълни се премятат през палубата! Платната са изпокъсани! Рулят се е заклинил! Корабът неотвратимо се носи към скалите! Какво му остава на клетника? Какво да стори?
Стар моряк се провиква възмутено от последния ред:
– Да пусне котвата, сухопътен плъх такъв!

– Господин Адмирал! – докладва морски офицер на командващият флота, – Пожарът на миноносеца „Негорими“ е потушен! Екипажът потопи кораба!