В България направили проучване по колко пари вземал един митничар. Първият въпрос, зададен на първия митничар бил:
– Господин митничар, Вие за колко време бихте си купили нов Мерцедес?
– За една седмица – отговорил той без да се замисля.
След това попитали втория :
– А вие господине за колко време бихте си купили ново Богати?
– За седмица и половина – отговорил вторият.
На края стигнали до третия и го попитали:
– Вие за колко време бихте си купили нов Форд?
– За един месец и половина – казал третият след дълги сметки и размишления.
– Но защо за толкова много време?
– Е па голяма фирма са тези от Форд!

Митничари на смяна. Минава велосипедист – на багажника на колелото кара кутия „Марлборо“. Митничарите го гледат и се ядосват:
– Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
– Е, за една кутия нямаме право, за лични нужди я носи.
На другия ден пак:
– Мамка му, дай да го глобим!
– Не може, за една кутия не става.
Ден след ден, седмица след седмица… Накрая им омръзнал и го спрели:
– Айде бе, ще ти дадем нашия камион, прекарай си всичките цигари, няма да те глобяваме – само да ни се махнеш от главата!
– Късно е, момчета, аз вече си прекарах всичките велосипеди.

В митнически пункт пристига съобщение от МВР, че лице тайно пренася валута. Митничарите го обискирали, но нищо не открили. Обърнали се към министерството за съвет и онези им казали: „Дайте му рициново масло и когато валутата тръгне, извикайте ни.“ Чакат в МВР, чакат да им се обадят от митницата, ама не. Не издържали и вдигнали телефона:
– Как е, излизат ли доларите?
– Ще излязат, ама бавно. Засега точим все наши пари.

На митницата:
– Отворете си куфара за проверка!
– Но аз нямам куфар.
– Няма значение, редът е еднакъв за всички!

Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал:
– Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая!
Но като отворил на другата страница какво да види и казал:
– Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега?
И митничарят казал:
– На бариерата, на бариерата!

Някакъв пресича границата с торба на рамото. Митничарите питат:
– Какво носиш?
– Храна за канарчета.
– Я да видим ние… Ха, че това е кафе бе!
– Е, и?
– Ами канарчетата не ядат кафе.
– Да стоят гладни тогава!

Шефът на митническата служба проверява митнически склад. Приближава един млад служител и казва:
– Господин началник, разрешете да доложа!
Шефът съблича униформената куртка и я слага на закачалката. обръща се към младежа и разтваря с две ръце джоба на сакото си:
– Доложете!

Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
– 1000 долара на червено.
– Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
– Едно мартини с лед!
– Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
– Супа от костенурки, стриди и шампанско…
– Съжалявам, не приемаме пари…
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
– Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
– Не.
– И защо?
– Ами защото тука е ада за митничари…

На митницата:
– Злато?
– Да!
– Оръжие?
– Да!
– Наркотици?
– Да!
– Леле! Мога ли да се снимам с вас?

Митничар се връща вкъщи по-рано. Жена му гола в спалнята. Притеснена. Той:
– Тук има мъж! Казвай къде е?
Тя отрича. Той вади пищова и тръгва да търси из апартамента. Поглежда в кухнята:
– Тук няма никой.
Поглежда в банята:
– Тук няма никой.
Поглежда в гардероба – отвътре една трепереща ръка подава 200 марки. Митничарят ги взема , затваря гардероба и казва:
– И тук няма никой.