Руснак кара с превишена скорост в Грузия. Спира го катаджия.
– Видя ли знака, бе? Знаеш ли с каква скорост караш? Я пиши бързо обяснение, обаче на грузински.
– Ама аз не зная грузински!
– Не ми се обяснявай, а пиши!
Руснакът се обръща към преминаващият наблизо пешеходец:
– Моля те, помогни ми да напиша обяснение на грузински!
– Не се излагай, бе! Сложи 10 долара в книжката и му ги дай!
Руснакът слага 10 долара в книжката и ги подава на катаджията. Той отваря книжката, поглежда вътре и казва:
– А, видя ли! А викаш, че не знаеш грузински. Виж, че половината си го написал вече!
Руснак кара с превишена скорост в Грузия
В едно купе пътуват от Москва за Магадан рускиня и грузинец
В едно купе пътуват от Москва за Магадан рускиня и грузинец. На втория ден грузинецът предлага.
– Слушай дорогая, я тебе загадку загадаю. Если угадаещ петдесят рублей дам. Если нет я тебе трахну. (чукам)
– Хорошо, давай.
– Маленкое кругленкое сьедобное. Что это?
– Не знаю!..
Изчукал я…
На следващия ден грузинецът отново предлага същата гатанка на рускинята.
– Маленкое, красное, съедобное, под водкой идет, из Болгарии часто привозят.
– Не знаю!
След няколко дни минава кондукторът и вижда следната картина.
Грузинецът е коленичил, протегнал умоляващо ръце към рускинята и повтаря.
– Помидор, помидор понимаеш.
– НЕ знаю!…..
Попитали радио Ереван
Попитали радио Ереван:
– Каква е цената на килограм арменска мъдрост и изобщо досега стигано ли е до подобно тегло?
– Цената на килограм арменска мъдрост е същата като цената на килограм грузинска глупост, понеже и двете са в еднакво изобилие. И в двата случая запасите никога не са спадали до килограм.
Срещат се двама грузинци
Срещат се двама грузинци:
– Гоги, защо си такъв омърлушен?
– Ами как защо – все същото, няма пари?
– Как така да няма? Ето погледни ме мен? Работя в един завод, правим разни дребни детайли – глътна няколко, после като се прибера – хоп в тоалетната, измия ги и ги продавам, добри пари идват. А ти къде работиш?
– В един завод за уран.
– Че какво чакаш тогава? Уранът е по-скъп от златото?
Срещат се пак след няколко дена – втория грузинец го водят под конвой.
– Въх, Гоги, какво стана?
– Какво, какво? послушах те.
– И за какво е тази полиция?
– Ами случайно се изпуснах и взривих половината цех.
– И сега къде те водят?
– На полигона по нужда.