Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва:
– Няма да се предреждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката.
– Няма да се предреждаш!
Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва:
– Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

Мишките отиват при бухала за съвет:
– Кажи ни, като най-мъдро животно, какво да направим? Всички ни гонят – котки, сови, всякакви други хищници.
– Станете бодливи като таралежите, никой няма да ви закача.
– А как да станем бодливи?
– Абе не ме занимавайте с подробности, аз съм стратег, тактиката си е ваша работа.

Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита:
– Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв?
– Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка.
На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита:
– На къде така орльо, целия си в кръв?
– Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!

Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета.
– Какви сте вие бе?
– Мечета.
– А къде е майка ви?
– Отиде за мед в гората.
– Ами да ви еба майката тогава…
И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак:
– Къде е майка ви бе, мечета?
– Отиде за мед.
– Да ви еба майката тогава…
Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там.
Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя.
– Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката.
– Не може, вече обещах на децата.