Вицове за Животните в гората

Ако мечката носи мед на горския, това е добре – явно я е „уважил“ и е останала доволна! Но в момента, в който горския започне да носи мед в пещерата на стария мечок, не смея да си помисля какво е станало преди това

Срещат се двама приятели:
– Пешо къде беше бе?
– А на сафари!
– И как беше?
– Супер! Както се разхождах извън джипа, гледам един лъв бяга срещу мен – И… Хукнах към джипа и той след мен и аз бягам и той бяга, едвам… успях да се кача!
– Ей голяма смелост бе! Аз ако бях щях да се насера от страх!
– А ти къде мислиш се плъзна лъва?

Турист,загубил се в гората крещи като луд колкото му глас държи:
– Ееей,ЕЕЕЙ…
Някой го потупва отзад по рамото. Обръща се човека и вижда огромен мечок. Гипсира се нашия, а мечока пита:
– Какво си се развикал така бе? Цялата гора събуди!
– Ми загубих се. Може някой да ме чуе.
– Ето,аз те чух. Олекна ли ти сега?

Горски бар. Около бара и по масите седят горските животни. Пият горски алкохол и тихичко си говорят. Вратата се отваря с трясък и в бара нахълтва заекът, спира в средата на бара, оглежда се, фиксира лъва, приближава се до него и му казва:
– Ей, пънкар, разкарай се от тая маса!
Лъвът зяпва от изненада, след което перва зайчето по носа с огромната си лапа.
– Охо, и на бой налиташ, я излез навън да се разберем!
Излизат двамата. Минава доста време. Вратата се отваря и влиза лъвът. Целият е в кръв, устата му е разцепена на няколко места, лицето му е издрано, куца с левия преден крак…
В бара настъпва неловка тишина. Животните гледат невярващо. Акциите на заека се вдигат главоломно.
– Какво ти направи тоя, бе? – пита недоумяващо лъвицата.
– Трай, ма! Аз откъде да го знам, че ще тръгне да бяга точно през къпините…

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
– А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
– А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: „Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!“. Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
– Ей, Заек! Я дай една цигара!
– С филтър или без филтър? – пита Зайо.
Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
– Абе заек, ти що пак си без шапка?

Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта.
На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем.
– Какво става бе, къде е слона?
– Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва:
– Няма да се предреждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката.
– Няма да се предреждаш!
Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва:
– Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета.
– Какви сте вие бе?
– Мечета.
– А къде е майка ви?
– Отиде за мед в гората.
– Ами да ви еба майката тогава…
И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак:
– Къде е майка ви бе, мечета?
– Отиде за мед.
– Да ви еба майката тогава…
Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там.
Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя.
– Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката.
– Не може, вече обещах на децата.

Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него.
Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен:
– Не ме взеха!
– Как така?
– Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза?
– Виждаме я.
– А виждате ли най-долното клонче?
– Виждаме го.
– А виждате ли най-долното листо на клончето?
– Виждаме го.
– А виждате ли оная мравка, дето лази по него?
– Виждаме я.
– Е, а аз даже и брезата не виждам.

Животните в гората си направили съд. Лъвът – съдия, а жабата – обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва:
– Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата.
Лъвът:
– Е, не толкова строго от първия път де… Може например да му отрежем само опашката.
– Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!