Лорд Джон изпраща своя син – младия Тобиас – да учи в Оксфорд със следните наставления:
– Синко, на края на всяка учебна година ще изисквам от Вас да ми представяте подробен фининсов отчет за разходите Ви. И тъй като си спомням добре своите студентски години, ще Ви помоля да отчитате разходите си за веселби с леки жени в графата „За лов“.
На края на първата учебна година Тобиас изпраща на баща си подробен отчет, като в графата „За лов“ са отчетени 800 паунда.
„Още е млад – мисли си лорд Джон – простено му е.“
На края на втората година отчетът е почти същият, само в графата „За лов“ парите са вече 1500 паунда.
„Е – мисли си лорда – множко са, но се надявам малко по малко да започне да му увира главата.“
На края на третата учебна година Тобиас изпраща отчет като предишните два, като в графата „За лов“ освен малко повече от разходите за предната година има още едно перо: „За ремонт на пушката – 2500 паунда.“

Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!!
– За какво, по дяволите са ти три иглута!?!
– Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.

Сър Джон се прибира от Франция и вижда надпис с урина на снега пред замъка:
„Сър Джон е идиот!“
Дълбоко възмутен нахълтва в кабинета си и се обажда в Скотланд Ярд. Един мазен глас насреща отговаря:
„Сър Джон, ще ви съобщим резултатите от разследването точно след двадесет минути!“
След двадесет минути телефонът звъни и същият глас съобщава:
„Резултатите от разследването, сър: Урината е на вашия шофьор, почеркът е на жена ви.“

Сър Джон се обажда на агенция за елитни компаньонки и поръчва момиче – високо два метра и тежащо 46кг. С много усилия успяват да открият подходяща дама и я пращат ва имението на лорда.Той я поглежда одобрително и й нарежда да застане на четири крака. След това повиква любимия си дог и му казва поучително:
-Виж, Роджър, на това ще заприличаш ако не се храниш!!

Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо:
„Уважаеми господине,
Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас.
Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…“

В светски салон някакъв лорд се хвали с благородническия си произход. Един от присъствуващите го прекъсва:
– Скоро ще кажете, че вашите деди са били и в Ноевия ковчег.
– Не. По това време те вече са имали собствена яхта.

Двама английски джентълмени седят в клуба за следобедна цигара.
– Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве?
– Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост!
– Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно…
– Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата…

Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита:
– Може ли чаша вода, сър.
Джентълменът от къщата му дава.
След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак.
Последния път човекът от къщата пита:
– Какво става?
– Пожар, сър.

Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете „Таймс“. Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа:
– Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея?
– Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.

Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила:
– Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено:
– Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири?
Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.