На Червената шапчица й дошъл първия мензис…
Върви си тя през гората, носи храна на баба си и плаче. Насреща й – Вълкът.
– Защо плачеш, Червена шапчице? – попитал я той.
– Защото кръвта ми изтича – плаче и подсмърча тя.
Вълкът рекъл:
– Дай да видя от къде изтича, та ако мога,да ти помогна.
Съгласила се тя, дала му да погледне…
Гледал вълкът, чудил се, па рекъл:
– Аз, Червена шапчице, не съм кой знае какъв лекар, ама работата е много зле. Мен ако питаш, някой ти е отгризнал ташаците.

Вървяла си Червената Шапчица из гората и ненадейно паднала нощта.
… и я смазала.

Вървяла си Червената шапчица през гората и срещнала Кумчо Вълчо.
– Къде отиваш ма, путко заспала? – попитал вълка.
– Аз не съм путка заспала, аз съм Червената шапчица.
– Ами къде ти е тогава червената шапчица?
– Въййй, к’ва съм путка заспала…

Вълкът върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица.
Придърпва я в храстите и й шепне на ухото:
– Мечтаеш ли за голяма и чиста любов?
– Да.
Събаря я на тревата и я оправя. Червената шапчица се надига и казва:
– Абе не знам дали ти е чист, ама какво ме баламосваш че ти е голям?

Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
– Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
– Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
– Но ние нали минахме само по веднъж?
– Какво, вие бързате ли?

Червената Шапчица си върви из гората и вижда в храстите Кумчо Вълчо с очи като палачинки.
– Вълчо, защо са ти толкова големи очите?
Вълка й отговорил тихо:
– Не виждаш ли, че сера, ма?