Петка и Чапай бягат от белите, бягали, бягали и стигнали до една река. Чапай предложил да, я преплуват, но за по-лесно се съблекли голи и влезнали да плуват. Петка плувал отпред, а Чапай отзад. По едно време Петка се обръща и казва на Чапай:
 – Абе, Чапай, като, че ли ми влезна риба в задника. 
А, Чапай казал:
– Давай, давай не е риба!

Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
– Чапаев, този път ни хванаха!
– Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
– Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
– Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
– Чапаев, пускам се.
– Петка, дръж се още малко.
– Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва:
– Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
– Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на „Красная звезда“. Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка.
Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва:
– Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю!
Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта:
– Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю.
Анка го поглежда учудено и пита:
– Петка, а какво е това интервю?
Петка се почесва по врата и отговаря:
– Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда:
– Доведете ми една девственица!
Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика:
– Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е!
Водят му друга. Пак същата история. Трета – пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си:
– Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен?
– Ама Чапай, – рекъл Петка, – никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така – да ни нямаш вяра?

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
– А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?!
– Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
– Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи.“
Отива Чапаев: „Какво, бе, Петка?“. „Ами погледни навън“, отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: „Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи.“ Отива той и Петка му казва: „Качи се на масата и погледни.“ Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!“ Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: „Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи“. Хваща той влака, пак пита „Какво, бе, Петка?“.
„Ами качи се на гардероба.“
Качва се Чапаев – нищо не се вижда.
„Наведи се още малко“, вика Петка, ама пак нищо.
„Още, още малко.“
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
„Е така може ли да се учи?“

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
– Скалпел, спирт.
– Форцепс , спирт.
– Спирт, спирт.
– Краставичка…

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
– Нищо не казва, гада!
– А вие бихте ли го?
– Бихме го.
– А в бъчва с вода давихте ли го?
– Давихме го.
– Хм… Я му дайте да помирише партенките ми.
– Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
– Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
– Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
– Може ли да го хвърля тоя чувал?
– Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи!
– Василий Иванич, какъв е тоя план?
– Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…