Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат:
– Щирлиц! Излизай!
Нищо.
– Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре!
Отвътре се чува глас:
– Мммм…. Може да съм излязъл.
– Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай!
Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас:
– Амиии…. Може да съм излязъл бос.
Полицаите:
– Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!

Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире… Точка, тире…
Другите клавиши на машината не работеха…

Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…

На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна:
„Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун“.

Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

Щирлиц вижда край пътя жени с ярки дрехи.
– Хм, проститутки… – мисли си Щирлиц.
– Хм, Щирлиц… – мислят чистачките.

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април:
– Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин?
– Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.

Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
– Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана:
– Айн шнапс, бите.
Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва:
– На-а-а-а-а-а!

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше.
– „Заключено е!“ – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.