Драги Дядо Коледа,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недоразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най-добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкото отгоре – донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващата година. Ще те замерям с камъни – и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам за теб повече! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти, дебел и вмирисан Дядо Коледа!
С омраза, Иванчо
Писмо до дядо Коледа
Пристига Дядо Коледа
Пристига Дядо Коледа в детската градина, както си е редно – с огромен чувал с подаръци. Събрал децата в кръг около себе си и им казва:
– Деца, ако отгатнете отговора на една задачка – всички подаръци са ваши, ако не успеете – остават за мен.
Децата се съгласили.
– Такаа. За едно посещение взимам 5 лева. Имам 10 посещения – колко пари ще получа?
– 50 лева – отговорили в хор децата
– Не познахте! Ами данъците…
Писмо до Дядо Коледа
Писмо до Дядо Коледа
Мили дядо Коледа,
не съм ти писала отдавна, но не мисли, че съм те забравила. Знам, че ти седиш в своето меко кресло пред камината там, на Северния полюс, и четеш писмата на всички деца. Пиша ти и аз, макар да ми казват, че вече съм прекалено голяма, за да вярвам в теб. Детето в мен наистина вярва и всяка Коледа се взира в нощното небе с надеждата да те зърне поне за миг. Досега не съм успявала, но винаги на следващата сутрин се събуждам щастлива и знам, че си минал през моя дом, посявайки в сърцето ми мъничко любов и топлина.
Дали съм била послушна? Не знам. Дадох всичко от себе си, за да не разочаровам никого. Може би не съм най-добрата, но се опитвам. Опитвам да бъда силна, смела, устремена и винаги готова да подам ръка. Ти реши дали съм успяла поне мъничко.
Ако все пак мислиш, че съм била послушна, ето какво искам да си пожелая тази година. Искам да срещам само усмивки по пътя си, защото това ще значи, че всички, които обичам са щастливи. Дай на всички хора надежда и изтрий от сърцата им тъгата, болката и страха. Направи света едно по-хубаво място, в което всеки да се чувства нужен. Подари на изгубилите вяра по късче от звездите. Подари на падналите силата да се изправят отново и да продължат напред. Подари на самотните сърца мъничко огънче, което да ги топли. Моля те, направи така, че всеки да успее да хване шанса на живота си и да постигне това, за което е мечтал. Нека доброто расте и цъфти във всяка душа!
Знам, че искам много. Затова тази година няма да поискам нищо за себе си. Освен може би онази дарба от детството ми – да грея с отразената светлина на чуждото щастие.
Благодаря ти, че те има, мили дядо Коледа! Надявам се в празничната вечер и ти да си щастлив и никой никога да не губи вяра в теб, за да те има вечно.
С обич,
едно вярващо дете
P.S. Да знаеш, че под елхата винаги има курабийки за теб. А ако поискаш, може да поспреш за миг, за да те зърна.
