Вицове за Старост – нерадост

В дом за стари хора подготвят тържество по случай стогодишнината на един от пансионерите. Празничният ден настъпва и старецът, злобничък и доста бодър за възрастта си, духовито отговаря на многобройните въпроси.
Деветдесетгодишна жена го пита какво трябва да прави, за да доживее до сто години.
– Просто трябва да се чака, моето момиче – казва юбилярят. – Останалото са подробности.

Двама учени говорят за един колега:
– Иванов е истински гений. Открил е лекарство против амнезия – казва единият.
– Прав си – отбелязва другият, – само жалко, че е забравил формулата.

– Докторе, имам два проблема – безсъние и склероза. Посред нощ се събуждам, ставам, отивам до тоалетната, после до сутринта се въртя и не мога да заспя…
– А склерозата в какво се изразява?
– Забравям да се върна от тоалетната.

Съдят 75-годишна баба. Тя обяснява:
– Седя си аз в парка на една пейка, и до мен сяда един младеж. Почва да ми хвърля закачливи погледи, примъква се към мен, пуска ми ръка, почва да ми шепне нежно, казва че ме обича, посяга да ми разкопчае блузката…
И аз стоя, какво да правя – от толкова години не съм била с мъж. А той изведнъж става и казва – „честит първи април“. Е как да не го застрелям?

– Скъпа, какви са тия татуировки на гърдите ти?
– Бившите ми гаджета.
– Ама защо си ги татуирала там?
– Представи си само какви ще им са физиономиите след 20 години…

Една баба и един дядо решили да си припомнят младините. Дядото я поканил на среща в ресторант „Шератон“. Дядото отишъл с букет цветя. Чакал, чакал три часа, но бабата не дошла. Прибрал се дядото бесен в къщи. Разкрещял се:
– Ти що не дойде ма?
– Мама не ме пусна.

– Най-после успях да отуча мъжа си да си гризе ноктите!
– Как успя?
– Много просто. Скрих му изкуствените зъби.

Две баби се срещат. Едната пита другата:
– К’во прайш?
– К’во да прая?
– Ами да, к’во да прайш.

Старец и старица си спомнят младостта и разглеждат албум със снимки от училище. Дядото се умилява:
– А ето я тука Ваня Петрова! Къде ли е сега?
Бабата:
– Идиот! Ваня Петрова съм аз!

Възрастен господин се хвали с успехите си в младостта.
– Само за една година – казва той, – покорих сто жени!
– Виж ти! – обажда се синът му. – Миналата година казваше, че били петдесет!
– Да – излиза от положението старият, – но миналата година ти беше твърде млад, за да знаеш цялата истина!