Вицове за Младоженци

Един влюбен младеж казал на своята любов:
– Ако не се ожениш за мен, ще умра!
Тя отказала да се ожени за него, и той наистина умрял. След 60 години.

Женена жена обяснява на приятелката си, която смята да се жени и тя:
– Виж сега, ако ти трябва само един кренвирш, ще вземеш ли заради него цялата свиня?

Той се ожени за нея, защото я обичаше.
Тя го обичаше, защото той се ожени за нея.

Една мома се жени. Младоженците се прибират в спалнята, докато роднините празнуват на двора. Изведнъж момата изскача от спалнята разплакана, намира баща си и казва:
– Тате, тате! Той иска да ме чука отзад!
– Дъще, виж сега. Сега, така както си, дупето ти е като монета от 10 стотинки. Като ти направи това мъжът ти, ще стане като монета от 50 стотинки. Е кажи ми сега, струва ли си за 40 стотинки да се карам със зетя?

Една жена дала обява за запознанство:
„Търся мъж – непиещ, непушач, да не ходи по жени, с цел – брак“.
На другия ден се звъни на вратата й. Отваря – а там някакъв тип, пиян като кирка, с цигара в уста.
– Какво искате?
– Ами дошъл съм за обявата.
– Пиете ли?
– Редовно.
– Пушите ли?
– По две кутии на ден.
– А по жени ходите ли?
– Всяка вечер с различна!
– А защо си дошъл при мене тогава, като бях писала точно обратното в обявата?
– Дойдох да ти кажа да не разчиташ на мен.

– Какво приятно градче! Само че с много малко население. Кажете, не се ли увеличават жителите му?
– Не, все толкова си стоят. Всеки път като се роди бебе, някой младеж бяга от града.

Млад мъж влиза в книжарницата и казва:
– Нужна ми е поздравителна картичка. Искам да бъде красива, романтична…
– Може би тази? – показва продавачката картичка, на която пише: „На единствената жена, която обичам истински!“
– Чудесно! – казва мъжът. – Дайте ми тринайсет.

04.05.2000 Годеници

Младоженка гордо показва на мъжа си някаква материя:
– Виж какъв хубав козунак опекох.
Съпругът поглежда, помирисва и казва:
– Великолепен е… За първи път печеш козунак, нали? Какво ще кажеш, хайде да си го оставим за спомен.

Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко.
– Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това…
– Глупости! – възразява той. – От това, че ти ставаш рано и приготвяш закуската, моята любов не е намаляла ни най-малко…

– Отдавна скъсах с моя годеник. Отношението ми към него рязко се измени.
– Но защо тогава не му върнеш пръстена с брилянт, който ти подари?
– Защото моето отношение към скъпоценностите не се е променило.