Вицове за Деца

Баща казва на сина си:
– Край! Повече не чакай нито стотинка от мене! Откакто се ожени за оная кикимора за мен си все едно умрял.
– Добре де, дай поне пари за едно погребение…

09.05.2015 Деца

Братче и сестриче правят снежен човек на двора. По едно време момченцето тръгва към къщата:
– Ще ида до кухнята да вземе един морков да му сложим.
– По-добре вземи два – казва момиченцето – да му направим и нос.

09.05.2015 Деца

– Синко,донеси ми три чинии от кухнята!
– За какво са ти, мамо?
– Искам нещо да си поговоря с баща ти…

06.05.2015 Деца

– Какво каза снощи баща ти като разбра, че си му потрошил колата?
– Да пропусна ли псувните?
– Да!
– Ами нищо не каза…

05.05.2015 Деца

Семейство седи на масата и закусва. Изведнъж у възрастните се появява сексуално желание. С няколко намигвания те се разбират. Майката става и казва:
– Ох, нещо ми се изпари апетитът, няма да ям повече!
След това демонстративно се качва на втория етаж, в спалнята.
Бащата набързо си дояжда, скача и на бегом се качва в спалнята.
Двете деца гледат изненадано и не могат да разберат, какво става. По-големият казва:
– Бързо бягай горе и виж през ключалката какво става!
Малкият тича нагоре по стълбите. След няколко минути се връща, също набегом, сяда на стола и започва да яде бързо-бързо.
– Кво ти става, бе? Кво се разяде така бързо? – пита недоумяващо големият.
– Яж, яж и не питай, защото горе, в спалнята, тия дето не искат да ядат, татко какво ги прави…

04.05.2015 Деца

Скръндза води гаджето си на ресторант.
Момичето си поръчва изисквани ястия и накрая идва сметката: 82.60лв.
Скръндзата казва:
– Скъпичка, искаш ли да разделим сметката на две?
– Добре, разбира се.
– Добре, ти плати лявата част, аз ще поема дясната.

02.05.2015 Деца

Пред клетката с маймуни момче пита баща си:
– Татко, тази маймуна мъж ли е или жена?
– Това е самец – отговаря бащата.
Приближават се към следващата клетка. Момчето отново пита:
– А това мъж ли е?
– Запомни, момчето ми. Мъж е този, който има пари. А това е самец.

30.04.2015 Деца

Разговор между майки:
– Охх, тази електроника направо побърква децата ни.
– Че защо?
– Вчера докато готвех, го питах колко е часа.
– И?
– Отговори ми: „Осмо ниво и половина“.

24.03.2015 Деца

Семейство майка, баща и син решили да отидат в зоологическата градина. Обиколили всички места и видели какви ли не животни. Най-накрая се спрели пред клетката на слоновете. Момчето ги огледало внимателно, забелязало члена на мъжкия слон и попитало:
– Мамо, какво е онова нещо, дето виси на слона?
– Това, сине, е хоботът.
– Не, погледни от другия край.
– Това, сине, е опашката на слона.
– Не, мамо, онова отдолу.
Жената замълчала объркано и накрая отсякла:
– Това не е нищо.
Майката отишла да купи сладолед, а момчето, останало незадоволено от отговора й, се обърнало към баща си със същия въпрос:
– Татко, какво е онова нещо, дето виси на слона?
– Това е хоботът, сине – отвърнал бащата.
– Не, питам за онова в другия край.
– А, това е опашката.
– Не, татко, онова отдолу – казало отчаяно момчето.
– Това е половият орган на слона, сине. Защо питаш?
– Ами мама каза, че това е нищо – казало момчето.
– Ех, сине – въздъхнал бащата. – Страшно разглезих майка ти…

07.02.2015 Деца

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

02.02.2015 Деца