Вицове за Комунистически

Проблясъци от миналото – любими лозунги:

При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)

20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)

25 години народна власт – 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)

Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)

Дръж маркуча си в изправност!
(Надпис в ТКЗС)

Да покрием навреме младите кобилки!
(Надпис в ТКЗС)

Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
(Надпис в ТКЗС)

Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори!
(Лозунг в птицеферма)

Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
(Тодор Живков)

Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв.
(Крайпътен надпис във Видинско)

Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от „Интурист“)

Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света!
(Лозунг в болница)

Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг в болница)

На партията – вярност, на народа – чиста вода.
(Надпис в служба „Водоснабдяване и канализация“)

Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм!
(Агиттабло в лудница)

Един допуснат брак – беда за целия колектив!
(Лозунг в предприятие)

Иванчо учи в къщи урок по история на тема „Древния Рим“ и чете на глас:
– „Богатите патриции често канели хетери и устройвали оргии…“ – Абе, тате, какво е това „оргии“?
– Пиянски запои – отвръща баща му.
– А какви са тия „хетери“? – пита Иванчо.
– Това са проститутки.
– А какво означава „патриции“?
– Ами… – бащата се чеше неуверено по главата – Сигурно има печатна грешка – искали са да напишат „партийци“!

– Пошегувахме се и стига толкова. – казал Брежнев и залепил веждите си под носа.

След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор.
Още при влизането диктаторът поздравил високо:
– БКП!
Големеца отвърнал на поздрава:
– ДКМС!
Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС.
Бащата обяснил:
– БКП – това е „Бягай крий парите“, а ДКМС – „дреме ми на капата, мойте са скрити“.

По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано.
– Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа.
Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал:
– Хайл Хитлер!
Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал:
– Хайл! Наште ли дойдоха?

Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона:
– А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли?
– Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват?
– Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня…
След разговора Сталин затваря телефона и си мисли:
„Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?“

Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали:
– Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: „Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права“.

Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал:
– Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша?
– Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.

Каква е разликата между капитализма и социализма?
При капитализма човек за човека е вълк, а при социализма – „другарю Вълк“.

Питат Фидел Кастро:
– Ще има ли президентски избори в Куба?
– Ще има.
– А след тях ще има ли нов президент?
– Ако изберете мен – ще има.
– А ако не?
– Тогава ще остане старият президент.