Вицове за Професионални

Тъкмо започнах да спестявам за Бентли и то какво – я чорапи ми се скъсат, я кифла ми се дояде…

В едно селско училище назначили нова учителка – стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
– Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
– Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
– На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
– Как е семейният живот?
– А бе, вярно – човекът е простоват, ама… е от добро семейство!

Вървя си аз по улицата в супер настроение и изведнъж ме спират две ченгета:
– Тръгвай с нас за свидетел!
И тук чувството ми за хумор ме подведе:
– Що, да не се жените?

03.07.2018 Полицаи

– Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене „Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?“ И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика „Лазаре, стани!“ Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя – не „Лазаре, стани!“ И като го каже – двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам „А сега миряса ли? Да си лягаш вече!“ Онзи обаче почва да ми вика „Лазаре, ходи!“, „Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина.“ Следи ме гадината. А съм се унесъл – „Лазаре, стани!“ И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам „Лазаре, стани!“, явно съм привикнал.

Младо момиче отива на гинеколог. Страшно е притеснена. За да разведри обстановката, лекарят, слагайки си латексовите ръкавици, казва:
– Знаете ли как се правят тези ръкавици?
– Не, не знам.
– В китайската фабрика, по средата на цеха има голям казан с гореща гума. Минават китайци, потопяват си ръцете и чакат да изстине. След което свалят ръкавиците.
Момичето прихва в искрен смях. Едвам спира на края.
– Защо се смеете? – пита лекарят.
– За миг си представих, как китайците правят презервативите…

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
– Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
– Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
– В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си – от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята – започват твоята тема и надписите.
– ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за „Оскар“. Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът – залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка – и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни гърди. След това дошла нова двойка, разменили се… После – негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите. Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам. Мисли си „Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!“ Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
– Музиката е моя!
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран и му отговарят:
– А кученцето е наше…

Нощни учения на танкова бригада.
Командващият към Началник щаба:
– Полковник! Защо на онзи танк отпред се вози котка!??
– Разрешете да доложа! Екипажът е продал и пропил уреда за нощно виждане, Генерале!

31.05.2018 Военни

Младеж от село се явява на конкурс за работа в града. Останалите кандидати го гледат и се подсмихват.
– Защо се подсмихвате? – пита младежът.
– Ами, дошъл си на интервю без вратовръзка.
– Какво е това вратовръзка.
– Ей това дето ми е около врата.
– Добре де от къде мога да си купя вратовръзка.
– От аптеката отсреща зад ъгъла. – посбутват се другите кандидати.
Младежът излиза и тръгва към аптеката. Едва изминал няколко крачки и се връща обратно.
– Как се наричаше туй? – пита той.
– Вратовръзка.
Младежът пак излиза. И след малко пак се връща.
– Извинявайте, ама как се казваше?
– Вратовръзка…
И така няколко пъти.
Накрая един от майтапчиите му казва:
– Презерватив се казва. Дай ще ти го напиша на листче.
Написва го и момъкът с бодра стъпка и листче в ръка се отправя към аптеката.
Там го посреща млада аптекарка, още студентка.
– Какво желаете? – пита тя.
– Една… Един презерватив. – прочита момакът.
– Кой номер? – го пита свенливо аптекарката.
– АМИ ТАКА КАТО МИ ГЛЕДАТЕ ВРАТА…

Срещаме се случайно с един авер от казармата. Седнахме на по бира и се заговорихме за семейства, работа и стигнахме до хобита. Той се оказа запален рибар, а аз му казах, че се интересувам от психология, логика и философия.
– Че, то каква е разликата между тях?
– Срещаш двама човека – един чист и един мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Мръсният.
– Не е вярно! Ще се изкъпе чистият, защото така е свикнал!
Това е психология.
Значи, пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Чистият!
– Не е вярно! Ще се изкъпе мръсният, защото е мръсен!
Това е логика.
Пак срещаш двама човека – чист и мръсен. Кой ще се изкъпе?
– Па, е*а ли му майката, ти съвсем ме обърка…
– Ето това е вече философия!

Един технолог в месарска фирма, го попитали:
– Какво е по-добре, варен салам или сух колбас?
– А, бе… по-добре изпушете една цигара.