Янко музиканта сам си правел свирки.
(Из ученическо съчинение)

О, книжка!

Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: „Учете! Тук ви е съдбата!“
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: „ура!“
…

Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види…
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх –
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: „Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!“
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост – докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка – славна десница!
„Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре –
ни доцент, ни декан може да ни спре!“
„Грабвайте пищова!“ – някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч…
Йоще миг – ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!
…

И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!

Учителска реплика:
– Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво, а на теб не.

– Какво е „студентска тройка“?
– Двама в стаята го правят, а третия се прави, че спи.

Следният текст по-долу е всъщност въпрос даден на изпита по химия във Вашингтонския университет. Отговорът на един от студентите бил толкова „професионален“ че професорът го споделил с колегите си чрез Интернет, благодарение на което го четем и ние.

Допълнителен въпрос: Адът екзотермичен (отделя топлина) ли е или е ендотермичен (поема топлина)?

Повечето студенти написали отговор съгласно вярванията си, използвайки правилото на Бойл – газовете се охлаждат при разширяване и се нагряват при свиване.
Един от студентите обаче написал следното:

Първо, трябва да знаем как масата на Ада се изменя във времето.
Следователно трябва да знаем скоростта с която душите влизат в Ада и респективно излизат оттам. Мисля, че с достатъчна точност можем да предположим, че след като една душа попадне в Ада, тя не може да го напусне. Следователно напускащи Ада души няма.

По въпроса колко души влизат в Ада, нека да разгледаме различните религии съществуващи в днешния свят. Почти всички религии твърдят, че ако не си техен последовател, ще попаднеш в Ада. След като религиите са повече от една и никой не принадлежи на повече от една религия, можем да приемем, че всички души ще попаднат в Ада.

При сегашните данни за раждаемост и смъртност, може да се очаква броят на душите в Ада да нараства експоненциално. Да разгледаме скоростта на изменение на обема на Ада, тъй като закона на Бойл твърди, че за да се запазят температурата и налягането в него, обемът му трябва да нараства пропорционално на нарастването броя на душите там.

Оттук произтичат две възможности:

1. Ако Адът се разширява по-бавно отколкото душите постъпват в него, тогава температурата и налягането ще нарастват докато вратите му не издържат и целия Ад се изсипе на Земята (until all Hell breaks loose).

2. Ако Адът се разширява по бързо от нарастването броя на душите в него, тогава температурата и налягането ще спадат докато той замръзне.
И така, какво ще се случи?

Ако приемем за верен постулата, формулиран от приятелката ми Тереза, че „по-скоро Адът ще замръзне отколкото аз да спя с теб“ и като вземем предвид факта, че миналата нощ спах с нея, тогава 2 трябва да е вярно, и тогава Адът е екзотермичен и вече е замръзнал. Крайният резултат от тази теория е, че щом Адът е замръзнал, то той не приема повече души и следователно не функционира… оставяйки само Рая и по такъв начин доказвайки съществуването на Светия Дух, което обяснява защо миналата нощ Тереза през цялото време викаше „О, боже!“.

Двама студенти си говорят и единия пита:
– Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки бе,
пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам.
– А ти с тебешири пробва ли?
– Как така с тебешири, те убиват ли ги?
– Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла.

Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели.
След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала:
– Как си? Какво правиш? Приеха ли те?
– Да! Вече съм студентка по право!
– Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история?
– А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.

Един асистент решил да се заяде със студент и го пита:
– Колко лампи има в стаята?
– 20. – отговорил студентът.
– Грешка, 21 са, аз си нося фенерче в джоба.
Студентът останал на поправителен. На следващия път пак го питат:
– Колко лампи има в стаята?
– 21! – отговорил студентът, а оня му вика:
– Не, 20, аз не си нося фенерчето.
– Да, но този път аз нося! – отговорил студентът.

Ученическо обяснение:
Окръжността е кръгла линия, без ъгли и затворена, за да не се вижда от къде започва.

Един много залюхан физик след дълги опити успява да си уреди среща с момиче. На сутринта разказва ентусиазирано на колегите:
– Каква вечер, какви намеци, какви погледи – без малко да легне с мен. Цяла вечер за секс и квантова физика говорихме…
– Как така секс и квантова физика бе?
– Е, ние за квантова физика говорихме, но мислехме за секс.