Вицове за Студенти

Из ученическо контролно по биология:
„Добрите бъгтерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората.“

21.07.2005 Бисери

Из ученическо съчинение:
Понеже лодкарят отказал да я прекара, баба Илийца измъкнала кола и сама се прекарала.

19.07.2005 Бисери

Сексът е като физиката – има някои практични приложения, но не затова го правим.

18.07.2005 Студенти

Бисери на седмокласници по „Ангелинка“ на Елин Пелин, 2005г:

Леля Дъмша блестяла в стаята като икона на Света Богородица, а малката й щерка била като женски образ на Младенеца.

Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.

Леля Станка се гордеела заради градските проскубани пера на своята роднина Дъмша, защото те не можели по това време да се намерят в магазините на малкото село.

Службата на героя била по това време да пасе овцете и патките и да носи по някоя от тях на изгладнелите говедари, дето спели из планината. За благодарност те му позволявали да ляга в кошарите на топло.

Кравите тежко въздишали, докато мислели за главният герой, който дори не ги забелязвал в тъмнината.

Героят се страхуваше през нощта от дърветата, които простираха голите си клони като ръце на вещици, и виелицата, която духаше безспир като проститутка. Но ако видението за Ангелинка дойдеше навреме, то прогонваше първите видения.

Дъщеричката на леля Дъмша беше по-малка от момчето, но вече разбираше от дрехи и цялата се беше накичила с панделки и джунджурии.

Образът на Ангелинка е предвестник на еротичната литература в българското творчество.

Елин Пелин разказва за своята братовчедка, с която малко се познавали, но и до днес си спомня много ясно.

Една от отличителните черти на малката Ангелинка била нейната бяла рокля, която светела в тъмното.

Косата на момиченцето, което се оказало Ангелинка, била златна и светеща.

Момчето бързало да донесе цветя за гостите и се оплашило, че ще намокри скъпите им дрехи с росата.

В Елин Пелин всичко хубаво е положително.

Макар и гражданка, лелята изглежда не познавала съвременната козметика, понеже си ходела с космите по брадата, както я е майка родила.

Ако Ангелинка приличаше на майка си, щеше дни наред да стряска с вида си околностите.

За да стане богато, момчето не може да продължава в същия дух на срам и говедарство.

Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си.

05.07.2005 Бисери

Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан.
За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко покойният запазил добър спомен за пътешествието си.
(из кандидатстудентска работа)

21.06.2005 Бисери

Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.
(из ученическо съчинение)

30.05.2005 Бисери

Из кандидат-студентско съчинение:
„По това време е имало и жени-воеводки, които са обладавали по стотина-двеста яки мъже. Но това не било верният път за освобождението на България.“

21.05.2005 Бисери

Янко музиканта сам си правел свирки.
(Из ученическо съчинение)

14.05.2005 Бисери

О, книжка!

Три деня млади студенти
как учебник ги брани. Изтерзани уста
трепетно повтарят дефиниции с рев.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
формули лазят към ум замъглен
и с цифри обстрелват студента смутен.
Тема след тема! Въпрос след въпрос!
Зубрач безумний сочи конспекта пак
и вика: „Учете! Тук ви е съдбата!“
Колеги го погват с викове сърдити,
но той им отвръща с друг вик: „ура!“

Три дни веч се мъчат, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види…
Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх –
кат тайни агенти притихнали в мрак.
Изпитът иде: всички нащрек са!
Последният напън веч е настал.
Тогава Кълвачев, наший зубрач
ревна гороломно: „Млади студенти,
венчайте Алма Матер с лаврови венци!
На ваший ум доцент повери
лекции, конспекти, себе си дори!“
При тез думи силни студентите горди
очакват геройски заветния час!
Пищови дописват, листи разлистват,
сърце разтуптяно в гърдите беснее
и сладка радост – докрай да препишат
пред комисия строга на тоз славен чин,
с една ръка ловка – славна десница!
„Ректорат цял сега нази гледа,
тоя риск голям е, но куражът не мре –
ни доцент, ни декан може да ни спре!“
„Грабвайте пищова!“ – някой си прошепна
и букви и цифри плъзнаха завчаска
кат демони черни над белий чаршаф,
и бягат, редят се, като жив рояк!
И професори тръпнат, друг път не видели
ведно да пишат зубрач и кръшкач
и въздуха стрелят с поглед корав!
Изпит се обръща на борба в своя пик,
студенти безстрашни като скали твърди
погледи остри срещат с железни гърди
и се фърлят с песни над поредния лист
като виждат харно, че преписаха веч…
Йоще миг – ще дойде заветния час.
Изведнъж професор обявява изпитний край
с гръмотевичен глас!

И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща,
спомня тоз ден бурен, мълви и препраща
славата му вечна като някой ек
от студент на студент,
век подир век!

28.04.2005 Студенти

Учителска реплика:
– Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво, а на теб не.

27.04.2005 Бисери