Вицове за Студенти

15 ученически бисери

„Със задните си части Крум запушил Върбишкия проход, а с предните си части лично дебнел в засада Никифор.“

„Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.“

„Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.“

„… и тогава той взел ножа и се застрелял.“

„Охлювът е едновременно и мъжки и женски, но не може да се възползва от това.“

„На Онегин му тежало отвътре и отишъл при Татяна да се облекчи.“

„Лелята на лирическия герой, която била още старата майка на Ангелинка, стърчала в средата на стаята с двата си зеленясали зъби като пещера.“

„Биха се до последния човек, а останалите продължиха боя.“

„Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.“

„Кучето си тръгна, въртейки с благодарност опашка. Няма много хора, които могат да го направят!“

„Червената шапчица минавала през гората, където растели много гъби, затова не успяла да различи вълка от баба си.“

„Първите успехи на Пиер Безухов в любовта били лоши – той веднага се оженил.“

„Първото околосветско пътуване било извършено от Магелан. За нещастие той бил убит на Филипините и екипажът се завърнал без него. Въпреки всичко, покойният запазил добър спомен от пътешествието си…“

„Tой казал на Серафим да влезе да не го духа вятъра, но Серафим казал да го духа.“

„Обичайте Родината, майката ви.“

21.12.2014 Бисери

Учителски бисери

„Ще видиш ‘тли’ през крив проводник“

„Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!“

„Сега се смеете вие, смея се и аз, но на края на срока ще си разменим ролите!“

„Ти, ти и топката, и тримата при директора.“

„Ще изгоня всички и ще работя с останалите.“

„Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!“

„Тук е написано черно на бяло със зелено.“

„Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.“

„Това съчинение е написано с левия крак, и то с мазола!“

„Отдавна съм установила, че ви липсват първите седем години, а на някои от вас и повече, така че няма нужда да ме убеждавате в това!“

„Счупеното имущество се удвоява в троен размер…“

„Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!“

„Нито едно природно явление не може да ме спре да ви напиша отсъствията!“

„Конят, освен всичко друго, е и средство за удоволствие…“

„Да направим квадратен чертеж с известна правоъгълност…“

„Ученици, начертайте окръжност с формата на кръг!“

„През 1742 година, както си спомняте…“

„Цял час чукам ли чукам, а вие – нито „Ах!“, нито „Ох!“!“

„Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.“

„Когато часовникът удари 13 пъти, не само че последният е грешен, но и поражда съмнение в останалите дванайсет…“

„Не ме гледайте какво говоря! Следете мисълта ми там, където я има.“

„Има отсъстващи – виждам ги!“

„Говорете си наум, че притеснявате изпитваните!“

„Браво бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая – двама четат, двама спят, влизам после в другата – точно обратното.“

„Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.“

„В българската възрожденска къща е имало три вида стаи – големи, малки и двор.“

„Ако Йовков беше жив, щеше да се обърне в гроба.“

„Подчертайте с кръгче!“

„Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!“

„Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!“

„Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.“

„По коя тема ще говориш, Петко? Забележи, че само на теб давам избор по какво да те скъсам!“

„Ученици, тъй като утре е събота и неделя…“

„Деца, много сте ми умнички, ама що тъй простейте, бе келеши.“

„Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките – мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен…“

„Защо си нарисувал такъв неравен квадрат бе? Да не си далтонист?“

„… И ако някой ще се разболява, да ми се обади предварително.“

„Представете си, че съм триъгълник и се въртя около оста си…“

„Ученици, виждате ли невидимите ъгли на пирамидата…“

„Това тука е пила – с нея се пили, а това тука е чук – с него се чука… Ама не всичко.“

„Ученици, сега ще взема две метални топчета… Едното от желязо, а другото от дърво…“

„Когато човек се задави, може да умре много сериозно.“

„Това е масата на масата, която е в покой.“

„Всички да се строят зад шведската стена!“

„Преведете думите, които не знаете.“

„Тази редица има залитания в търсене на околен ръб.“

„Той бил бедна душица – имал само едни гащи на гърба си.“

„Никой да не ми пипа топките!“

„Момичета, събличайте се, аз ей сега идвам.“

„Начертайте две безкрайно дълги прави с дължина 3 метра!“

„Следвайте ме, аз ще ви настигна…“

„Ако ти ударя един шамар, ще започнеш да трептиш хармонично…“

21.12.2014 Бисери

„Левски е живял 9 години с чуждо сърце и самоличност и всяка година си сменял адреса на местоживеене. По тази причина той забравял уютния си дом и нямал време дори за физиологичните си нужди.”

„… написал, че „Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно”.

„Бай Марко бил генерален спонсор на Априлското въстание.”

„Изкуството има приятно свойство да се нагажда на всеки поотделно.“

„… според които „Първо от холера се разболява лирическият герой на Дебелянов, а после и своя автор”.

„Последният работодател на Иван Вазов му казал да стане поп или композитор. Казал му да си ходи в България, че там имало повече работа за него.”

„Жребица означава, че момичето е твърде разкрепостено.“

„На пода лежал и едва дишал труп, редом седяла жената на трупа, а братът на трупа лежал в другата стая в безсъзнание.”

„В началото героите се срещат случайно, като участват в пътнотранспортно произшествие, а в следващия момент се целуват, сякаш са двойка.“

„Алеко е комунист …”
„Алеко е „модернист”, „символист”, „конформист”.
„Алеко е най-известният революционер за свободата си”.
„Алеко е възрожденски творец”.
„Алеко твори в областта на леката литература, в произведенията му няма насилие, покъртителни човешки драми, убийства и кръв. Повечето от тях завършват смешно и щастливо.”

„Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.”

„Железния светилник” – „Султана е Железния от Светилницата”

„Вапцаров пише новата поетика по време на българската литература.“
„Вапцаров твори в свое направление, което се поделя на различни дялове.“
„Вапцаров отрича изкуството. Той мисли, че то не влияе положително на хората.“
„В своите творби Вапцаров използва лирика и така прави от непоетичните неща поезия

18.12.2014 Бисери

Дневник на един Студент

6 януари 199… год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.

12 януари 199… год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.

20 януари 199… год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.

28 януари 199… год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.

2 февруари 199… год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.

10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.

11 февруари 199… год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в „Пирогов“ с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.

12 февруари 199… год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.

13 февруари 199… год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха „екстремист“. Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.

14 февруари 199… год.
Днес е великия празник на влюбените… в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.

16 февруари 199… год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации – по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.

17 февуари 199… год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май…

20 февруари 199… год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета – играчка (предназначен за сплашване) и им извиках „Лягайте на пода, веднага!“. А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. „Ясно, а сега тичайте за метли да чистите.“ След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.

27 февруари 199… год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да „доизчисти“ по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана… Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).

6 март 199… год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.

8 март 199… год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: „Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст“. Явно и тук дебнат „търсачки“. С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях „Само да те гепна, дънките щe ти цепна“, а тя се развика „А дано бе!“. А пък аз „Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?“ и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.

9 март 199… год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал „Надежда“, на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.

12 март 199… год.
Гледах филма „Особености на националния лов“ и реших да издам книга „Особености на университетското следване“, в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.

15 март 199… год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?

19 март 199… год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно – много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет…

1 април 199… год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.

5 април 199… год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.

9 април 199… год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон – без лимонада и Радка пиратка.

14 април 199… год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.

17 април 199… год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.

19 април 199… год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: „Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили“ като най-неочаквано женският крокодил проговорил: „Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!“.

29 април 199… год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи – погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.

3 май 199… год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!

5 май 199… год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к’во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.

05.12.2014 Студенти

Обаждане в НАСА:
- Ало, колко струва един полет в Космоса?
- 1 милион долара!
- А, за студенти имате ли намаление?

26.09.2014 Студенти

Двама студенти си говорят след изпита:
- Как да кажа на нашите, че отново ме скъсаха на изпит?
- Ами кажи им, че изпитите минаха и няма нищо ново…

22.08.2014 Студенти

Двама приятели се срещат и единия се хвали на другия:
- Аз спасих едно момиче от изнасилване.
Втория пита:
- Как стана?
- Навих я!

28.07.2009 Студенти

Двама студенти са пред скъсване на изпит и казват на професора:
- Май пак няма да вземем изпита…
- На бас за 200 лв, че ще имате тройки – казва професорът.

06.07.2009 Студенти

След писмен изпит студент отива при професора.
- Защо ми писахте „слаб“? Аз така добре си развих въпросите…Така подробно…
- Допуснали сте съществена грешка, колега.
- Не може да бъде!… Та аз…аз…аз направо преписвах от лекциите ви.
- Точно там ви е грешката.

25.05.2009 Студенти

Изморен и притеснен един студент излиза от изпит.
Отвън чакащи го питат:
- Как мина изпита?
- Ами, като в църкава.
- Е, как така?- го питат чакащите.
- Той ми задава въпросът, аз се кръстя.
- Аз му отговарям, той се кръсти.

07.05.2009 Студенти