Вицове за Компютърджийски

Как да излезем правилно от Интернет

За да излезете правилно от Интернет, Вие трябва старателно да изпълните долупосочената последователност от действия:

1. Затворете всички отворени страници, както и всички работещи приложения.
2. По установения ред затворете операционната система на Вашия компютър.
3. Изключете захранването на компютъра, а също така и на всички периферни устройства.
4. За да възстановите контакта с външния свят, изпълнете следните стъпки:

Стъпка 1. Отворете прозореца и вдишайте свеж въздух. Внимание! Няма да можете да регулирате контраста и яркостта, също така не можете да повлияете и на силата на звуците! Приемете всичко такова, каквото е. Шумовете не са генерирани, а се предават директно („live“)!

Стъпка 2. Опитайте да направите няколко крачки из стаята. Това, което забелязвате да се движи под Вас, са Вашите крака; не се плашете, засега всичко протича нормално.

Стъпка 3. Огледайте се около Вас. Ако забележите още някой движещ се, опитайте да се приближите до него и просто да го заговорите. Клавиатурата за това не е необходима! Отговориха ли Ви? Ако – да, бъдете крайно внимателни, Вие не сте във форума или в чата. Помислете добре, преди да кажете каквото и да е: сега всяка обида може да Ви доведе до телесна повреда!!!

Стъпка 4. Опитайте се да приемете някаква храна. За целта отворете вратичките на всички шкафове. Ако при отварянето на някоя вратичка вътре светне лампичка, значи сте открили хладилника. Там обикновено се намира нещо за ядене. Преди да изядете каквото и да е, моля, обърнете внимание на срока на годност на продукта!

Стъпка 5. Сега можете да излезете от къщи, с цел запълване на шкафа, в който свети лампичката (процесът и известен още и с името „Отивам до магазина“). Внимание! Ако всичко Ви се струва непознато, помолете някого да Ви придружи до магазина. Оглеждайте се внимателно: всички автомобили са истински и улицата трябва да се пресича само когато платното е действително свободно. Колкото и невероятно да звучи, сега имате само един живот. Нов старт на играта е невъзможен! Също така, не е предвидена възможност да намерите търговец на възкресяваща напитка.

Стъпка 6. Ако при връщането Ви вкъщи към Вас се затичат малки деца, повтаряйки възгласа: „Тате, тате!“ („Мамо, мамо!“) не се плашете, това вероятно са Вашите собствени деца. Да… Във Вашите спомени те бяха значително по-малки… Но няма страшно, достатъчно е да си спомните имената им и бързо ще привикнете отново към тях.

Стъпка 7. Когато отново влезете вкъщи, седнете удобно в някое кресло, но в никой случай в това, което стои пред Вашия компютър!!! Чудо! Вие почти се справихте. Сега опитайте да прочетете няколко страници от някоя книга (книгата е дебел тежък предмет, който може да се разлиства, в някои има даже и красиви шарени картинки). Забелязахте ли как при четенето във Вашия череп (там горе, между ушите) нещо заработва? Това се нарича „мисли“ и те идват при Вас в процеса на четенето. И още: не се опитвайте да кликате с пръсти в ъгъла на страницата, след като я прочетете – мултимедията беше до вчера, сега трябва да прелиствате книгата ръчно.
В началото не се опитвайте да четете повече от десетина страници подред. Оставете книгата встрани, но не много далече. Сега се обърнете към съпругата (съпруга) си, т.е. – към лицето, което клати глава в далечния ъгъл. Кажете й (му), че с Вас всичко е наред и Вие ще се постараете да се поправите. Разбира се, никой няма да Ви повярва (поне в първите дни), но не се отчайвайте! Незабавно продайте модема (LAN картата) си и вместо това купете аквариум. Той функционира подобно на Screen Saver-ът на Вашия монитор.
И това ще бъде първият признак за подобрение за Вас.

За 16-те типа потребители на Facebook

Къртица: Никога не публикува нищо, но чете всичко.
Хиената: Никога не казва нищо съществено, а само „хаха“, „:)“, „WTF?“, „LOL“
Г-н/г-жа Популярност: Има 5000+ приятели без причина и бе да ги познава.
Играчът: По цял ден играе всевъзможни игри [MafiaWars, Farmville и прочее ] и само те спами.
Пророкът: Всеки негов пост е отправен към Бог
Крадецът: Краде статуси за стената си. Сигурно и това ще открадне.
Циникът: Мрази живота си и всичко в него, точно като емо. Статусите му са мрачни и песимистични.
Колекционерът: Никога нищо не публикува, но харесва всяка страница и се присъединява към всяка група.
Промотърът: Постоянно ти изпраща покани за всякакви събития, които ти постоянно игнорираш и триеш.
Like-рът: Познахте. Не прави нищо друго, освен да клика на бутона „Like“
Хейтърът: Във всяка публиказия обвинява и мрази всичко и всички.
Драматичният: Винаги поства „Не мога да повярвам!“, „По-лошо няма накъде“ и други подобни, с надеждата да го попиташ какво става.
Забавният: Винаги се опитва и си мисли, че е забавен, но рядко е.
Новинарят: Постоянно споделя къде и с кого се намира и какво прави, дори и когато е в тоалетната.
Петелът: Неговата мисия във Facebook е всяка сутрин да казва на всички „Добро утро!“ и да пожелава „Приятен ден!“.
Неграмотният: Или наистина е неграмотен, или просто пише много бързо и не чете. Жал ти е за него, че се излага.

Как да четем обявите за запознанства в сайтовете

Обяви от жени:

Около 40-те – На 49 години
Обича приключенията – Спала е с всички в квартала
Атлетична – Няма цици
Средна външност – С лице като циментова стена
Красива – Лъжкиня!!!!
Усмихната – Постоянно на хеш
Образована – Спала с всичките си професори
Емоционално стабилна – На психо-активни медикаменти
Феминистка – Кучка
Свободен дух – Изглежда като прошляк
Търси приятелство – Опитва се да оправи репутацията си на к*рва
Забавна – Дразнеща
Внимателна – Коматозна
Добър слушател – Малко нещо аутистична
Ню Ейдж – Не си обезкосмява тялото
Старомодна – На загасена лампа, само в мисионерска поза, никакви свирки
Отворена за нови идеи – Отчаяна
Отворена – Отвратно шумна
Страстна – Не носи на алкохол
Поетична – С маниакално-депресивна психоза
С Професия – Професионална кучка
Червенокоса – Кофти боядисана
Рубенсов тип – Тлъста
Романтична – Изглежда добре, но само на свещи
Социална – Пускала се е като за световно
Малко пълна – Много пълна
Пропорционално тегло – Висока като кон, но и тежи толкова
Търси мъжа да сърцето си – Който може да я изтърпи
Вдовица – Мъжът й се е застрелял, за да се спаси от нея
Млада по сърце – Но не и по външност

Обяви от мъже:

На 40 – На 50, но си мисли че изглежда на 25
Атлетичен – Гледа спортни предавания
Обикновена външност – Странни косми му стърчат от носа, ушите и гърба
Образован – Надут
Free Spirit – Вече е спал със сестра ти
Търси приятелство – Но приятелството включва чукане
Забавен – Справя се добре с дистанционното
Добре изглеждащ – Арогантен
Много добре изглеждащ – Тъп като гъз
Честен – Патологичен лъжец
Huggable – Дебел и космат като мечка
Like to cuddle – Момченцето на мамааа
Зрял – По стар от баща ти
Без предразсъдъци – Иска да спи и с съквартирантката ти, но тя не се интересува
Physically fit – Може да вдига бутилката
Поет – Пише телефоните на бивши приятелки на огледалото
Чувствителен – Плаче ти на рамото
Много чувствителен – Обратен
Религиозен – Правил го е в църква
Стабилен – Арестуван, но не е осъждан
Thoughtful – Казва „извинете“ като пърди

Понеделник:

Пристигнах на работа, както обикновено – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:

Пристигнах на работа, както обикновено – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”… Всички кабели наизскубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Строявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).

– Макси, а оптична мишка имаш ли ?
– А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
– Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.

Дадох и обикновена мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос… явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.

-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му… какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
– Ми, единия с вафла, другия с лешник
– Заповядай, вземи си още !
– А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го пре**аха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

– Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
– Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
– Млади човече, а как ви е името ?
– Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
– Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.

Дядо, не на мене тия.

– Те не се инвентаризират, това са консумативи.
– А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
– Може, разбира се !

Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.

– Вземете си бонбони.
– А, не благодаря, аз сладко не пия… тъй де, не ям. Наденички има ли?

Дават ми сандвич със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с тях. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта… Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х… защо ми изключва хъба постоянно.

– А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
– Да ти… аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )

За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъл 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.

– Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра…
– И ?
– Амииии, такова… той почна да бръмчи… и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?

( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )

– Я донесете компютъра тук, ще го погледна.

Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:

– А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
– Вземай, само после го върни

При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:

– Не ми се отваря ЦеДе-то…
– А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
– Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то…
– Добрее…. донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )

Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диамант. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народът е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновено с отвертката. Като поздравявам, народът диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: – Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

– Ъъъъ… Максим ?
– Да ?
– Ъъъъ…при нас, такова… електронната поща не работи.
– Сега идвам.

От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народът ме гледа с опасение.

– Мда… и на кой не му работи пощата ?

Пауза. Тих глас:

– На мен
– Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а petrova@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?

Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:

– Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
– Ама той тежи…
– А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?

Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:

– А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изглеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранецът, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз, с доволен вид, започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:

– ААААА !! Не ! Стой !

Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” А ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва… Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам… Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:

– Чиф го дървите, тука а ?
– А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
– Може бе, мътните… сваляйте на воля, само сложете кафето.

След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта… Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !

– Слънчице, харесва ли ти програмката ?
– Мъррр…

По нататък не ви засяга…

Петък:

Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отвертка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.

– Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
– Васил.. Тоест Васко
– Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.

Телефонът прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено, пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак… по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност… Мда, така и изглежда.

– И ти на какво програмираш ?
– Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
– Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !

Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда… Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд… С моята и божията помощ капакът е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: Като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прищипания си пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.

– Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
– Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
– ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
– А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
– Според вас защо сме дошли ?
– А той хубав ли е ? Принтера де ?
– Страшен ! Стерео, с вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )

Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

– Какво ми е на компютъра ?
– Счупил се е
– И какво да правя ?
– Ми оставете ме да го оправя

Стажантът взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА…. Е, в общи линии се подхлъзнах на стъпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изскубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки „Каменица“ взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а аз се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкова разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажантът се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае… Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.

Нечовешките условия на работа в Google

Без излишни коментари ви представям някои от жалбите на служителите:

Фитнесът ми е много далече. Ако бяха направили зала в нашия корпус, щях да ходя. Не ми се ходи 100 метра до другата сграда.

Тези фирмени 100 доларови слушалки ми развалят прическата

5 от 8-те тениски, които ни дадоха за тази година са черни. Това ме дразни. Повече обичам синия цвят.

Когато скачахме с парашут на teambuilding-a ни обещаха 50 секунди свободно падане, а после като гледах видеото, се оказа, че са били само 41 секунди.

Не виждам разлика между настройките на масажното кресло : “Отпускане”, “Възстановяване” и “Прилив на сила”.

Когато отивам да си взема от безплатните напитки в кухнята се оказва, че току що са препълнили хладилника и не са успели да се изстудят. И как да работя така !?

Диванът в кабинета ми не е достатъчно дълъг, за да се изпъна в цял ръст.

Понеже 14 пъти в седмицата ям в Гугъл, по-евтино ми излиза да ям в кафето или ресторанта отколкото да купувам продукти. В резултат, вече година не ми са налага да готвя, от което съм загубила навиците си за готвене!

На обяд колегите ми изядоха всичката пица и ми се наложи да ям пържола.

Когато ме пращат в командировка в другите офиси на компанията, там храната ми е непозната и аз не знам какво да си поръчам.

Тъкмо когато привикна към служебния телефон, когато ни дават нов модел и аз пак трябва да привиквам.

Надебеляла съм от неограничената безплатна храна.

Изгорях на слънцето, когато бяхме на тиим билдинга на Хаваите.

Когато работя от вкъщи ми се налага сама да си готвя обяда и вечерята.

Така се наяждам със закуската, че не успявам да огладнея до обяд.

В игровата ни зала има само един диван и ми се наложи да играя Call of Duty в кресло.

Изборът на класически игрови авромати в нашата сграда е ограниче, и ми се налага да ходя до другия корпус.

Направихме катапулт от мебелите в офиса, но таванът се оказа прекалено нисък за да пращаме портокалите на повече от 45 метра.

Не съм получавал безплатни тениси вече 3 месеца.

Готвачът не сложи достатъчно сос аиоли в супата ми от раци.

Тебеширът за билярдните щеки не си отива по цвят с облицовката на билярдната маса.

Работното ми място се намира на еднакво разстояние от двете кухни и всеки път се двоумя къде да отида.

Как да скъсаме нервите на уеб програмист

Историите са събирани с голяма “любов” (до девето коляно) по действителни случаи(за съжаление). Ако искате да си изплачете болката или да изкажете емоция – коментарите са по-долу

1. Вчера си купих iPhone, отварям сайта и го няма никакъв. Нито анимации, нито нищо?! Моля да го оправите!

2. Отново имам проблеми със сайта – пощата ми не работи!

3. Може ли да ми програмирате нов адрес на сайта – този е прекалено труден и хората не могат да го запомнят?

4. Възможно ли е сайта да има втори, по-тъмен дизайн, и да се програмира така, че когато се гледа на по-светъл монитор дизайна да се сменя с тъмния вариант?

5. Искам да сложим падащи снежинки на първа страница!

6. Вчера качвах съдържание от администрацията на сайта, но без да искам натиснах изтрий и потвърдих изтриването… можем ли някак си да го върнем?

7. Paste-нах текст в администрацията, записах страницата и като реших да я видя – цялата се е разместила!

8. А каква ще е цената ако сайта е без база от данни, само с администраторски панел?

9. Според мен езикът, с който сте програмирали страниците е неразбираем за Google!

10. Програмирайте го така, че всички полета да са задължителни, пък който не иска няма да ги попълва!

11. Може ли формата за е-мейли в сайта да се програмира така, че да получаваме мейлите съобразно работното време на секретарката ни?

12. Може ли да програмирате човекът на снимката да се движи?

13. Сайтът не се вижда на Internet Explorer 5, а всички в офиса сме с него – как ще ме убедите, че никой, не го ползва – само тук сме 5 човека!

14. Искам да ми заложите кодовете за думички в Google

15. Напишете сайта така, че да станем първи в Google

16. Не знам как работи при вас, но при мен сайта не работи! Влизам, точно в полето под Google пиша името на сайта и не ми излиза!

17. Когато мина върху някой бутон от сайта се показва ръчичка, нали? Ок! Може ли тази ръчичка да е женска, с маникюр и лак?

18. Добре де, аз в нас за какво го имам този компютър и не го ползвам за собствения си сайт, ами трябва да плащам хостинги?! На какво толкова сте го програмирали, че иска специален софтуер?

19. Ако спрем анимациите от сайта това означава ли, че спираме и флаша?

20. Желая сайта да е на не повече от един език, за да не затормозяваме Google!

21. Сайтът ми не работи! Когато съм в началната страница и натисна бутон “Назад” ме праща в друг сайт!

22. Искам когато пуснат сайта си да ги виждаме през техните уеб камери. Само така ще знаем дали са доволни от видяното!

23. Ще може ли да добавите нещата без да ви давам достъп до сайта?

24. Ставката ви за програмиране на час е приемлива, стига работата да не е повече от час.

25. Може ли да го направите така, че когато някой копира съдържание от сайта ни и го пейстне в неговия, това съдържание да води към нашия сайт?

26. Добре де! Какво значи “Трябва да програмираме дизайна”?! Той си е готов, само направете бутоните да се кликат и това е!

27. Търсачката им е същата като в нашия сайт. Може ли да я промените някак за да не кажат, че крадем от тях?

28. Ако направите сайта ни да работи според работното време на офиса това ще намали ли разходите ни за хостинг?

29. Иска ми се да направим нещо като Фейсбук, но по-добро!

30. Искаме за всяка страница от сайта да има възможност да се изтегли като презентация на PowerPoint за да може по този начин посетителите ни да има как да я четат на техните компютри.

31. Защо просто не промените файла да не е .DOC, а .PHP или каквото ползвате и готово!

32. Сайта трябва да е на 9 езика: Български, Турски, Румънски, Английски……

33. Не трябва да има две еднакви страници в сайта! Искам всяка да е уникална сама по себе си!

34. Първо програмирайте нещата както смятате за добре, а после ще уточняваме какво да се промени.

35. Като прикачен файл към този е-мейл ви изпращам заданието. Моля, върнете ми копие на е-мейла, защото това е единственото копие на заданието, с което разполагам.

36. По празниците ще почиваме. Може ли автоматизирано да се появяват някакви неща в сайта колкото да не изглежда, че не сме на работа? Примерно да вземаме някаква информация от някой друг сайт и да я слагаме автоматично при нас?

37. Очаквах, че за тази цена ще програмирате някакви статистики конкретно за нашия сайт, а не да ползвате готовите Google Analytics!

38. Ок, казвате, че тук ще има линкове. Възможно ли е да са хиперлинкове?

39. Ако проведете кратко обучение дали жена ми няма да се справи с поддръжката на сайта?

40. Нашите клиенти са добре образовани хора. Те няма да стоят и да си губят времето с четене на блогове или гледане на видеа. Нека добавим чат в сайта.

41. Сайтът не работи, не мога да ви пратя и е-мейл, нито мога да вляза в Google за да ви намеря фирмения телефон. Затова ви звъня на личния да направите нещо по въпроса!

42. Добре, след като вече сте правили администраторски панел на други хора, защо не ползваме наготово него за моя сайт. Така няма да Ви се наложи да правите нещата наново, а аз няма да се наложи да плащам допълнително за тях.

43. Видях офертата. От нея разбирам, че работите на час. Въпросът ми е за колко време максимално бързо можем да направим сайта? Примерно ден?

44. Не може ли, когато някой влезе в сайта, всички страници да се прехвърлят на компютъра му за да може да го гледа, когато няма Интернет?

45. Можем ли да сложим на сайта една цъкачка да цъка отзаде? (таймер)

46. Един добър програмист би свършил работата за 2 пъти по-малко време… да не си натоварен(а) и с други поръчки?

47. Когато изпратя уеб сайта си на е-мейл се разваля. Ще ти изпратя пример да видиш за да го оправите.

48. Директно вземете администрацията на Facebook – достатъчно опции има, свикнали сме й, и е напълно безплатна

49. В сайта една от страниците беше със стара информация и я изтрих от компютъра си, но след няколко минути отново я набрах и тя пак беше там! Вече за четвърти път я трия, но после пак се появява!

50. Добре, а това така ли ще излиза както го виждаме?

51. Докато правите сайта нека сложим една страница в процес на разработка с бутони: за нас, услуги, партньори, оферти и контакти.

52. Гледах кода и видях, че всъщност в него има доста логика, дори е елементарен!

53. Искам сайта да прилича на Google. Едно към едно, с разликата, че търси в нашето съдържание!

54. Трябва всеки път, когато един и същ човек влезе в сайта да вижда различни неща. Така винаги сайта ще му бъде интересен и няма да му омръзва!

55. Нека започнем отнякъде – първо да ми програмирате сайта без опции, а после постепенно ще преценяваме кое ни трябва и ще добавяме опции една по една. Колко ще струва само базов сайт без опциите?

56. Може да залъжете с някакъв хак бутонът за Facebook “Харесва ми” да стане с една идея по-голям и с една идея по-червенеещ?

57. Искам, когато влязат в нашата фен страница във Фейсбук, целия екран да се затъмни и през една пукнатина от него да излезе една мацка. Ние сме избрали момичето – ще я запишем. Караме я да целуне монитора и да изчезне.

58. А… извинявай, забравих, че искаш пари за подобни неща. Ще ги оставим за следващия ъпдейт тях…

59. Не знам как искам да е като функционалност, но веднага мога да ти кажа как не искам да е!

60. Програмирайте го на Web 2.0. Искаме да сме в крак с модата, все пак това е “лицето” ни пред нашите клиенти, а те са грамотни хора и ще разберат ако сайта е изостанал!

61. Програмирайте сайта така, че когато посетителят кликне на някой линк, този линк да се скрива за него, за да може човекът да разбере, че вече е посетил тази страница.

62. Направих си сайта на Word и го конвертнах като HTML. Ще може ли само да го конвертнете в WordPress?

63. Къде да напиша тези “потребителско име” и “парола”, които сте ми пратили?! В адреса виждам само две полета и думи на чужд език!

64. Може ли потребителите да диктуват какво да се попълни във формата?

65. Не става ясно как реагира чекбокса при клик. Това може да уплаши хората и да не искат да го ползват. Може ли да го замените с нещо по-разбираемо, което да не е толкова стряскащо?

66. Сайтът не се вижда изцяло под по-къси, но по-широки монитори. Една част от дължината на сайта се загубва при този тип монитори и хората трябва да го придърпват надолу.

67. Сайтът ми трябва само за първата седмица от септември. Заради една седмица да платя толкова пари за разработка няма как да стане!

68. Направете формата да изпраща е-мейли, които не могат после да се препращат

69. Програмирайте го така, че да продава!

70. Когато отворя PDF-а от сайта го виждам на 147%. Моля да го направите да се вижда на 100%.

71. Може ли стрелката на мишката да се извърта ако посетителят е левичар?

72. Не може ли да разработите скрипт, който да взима съдържание от други сайтове и да го поставя автоматично в нашия?

73. Добре сте разработили сайта, но установихме някой сериозни проблеми със сигурността. Примерно в момента всеки текст и всяка снимка могат да се откраднат!

74. Направете ми 10 диска със сайта. Да включва и администрацията му с еднакви име и парола за всички дискове!

75. Нека преминаването от една страница в друга да е плавно като в PowerPoint!

76. Моля сменете цвета на маркера в Google Maps с цвета на нашето лого!

77. Email от Програмист: – Може ли да ми дадете данни за достъп до cPanel
Отговор от Хостинга: – Готово

78. Ако може, когато не кликат на банерите, банерите да се кликват сами.

79. Чух, че имало някаква програма или начин да се вижда от коя институция се влиза в сайта, може ли да го проверявам някак?

80. Има ли някаква възможност да се стопира спама, който е ужас и ми трябва много време да го чистя от коментарите?

81. Здрасти! Къде ви е онова момченце дето ви е като програмист?

82. Сайтът зарежда прекалено бързо – все едно нямаме какво толкова да покажем на хората!

83. Знам, че тая работа не е като онази в гащите… в смисъл… не става от самосебе си…

84. Не знам какво ще представлява. Искам, когато хората влязат в сайта да предизвикаме ефекта УАУ!

85. Програмирайте го така, че да не се налага повече да се плаща за програмиране! Иначе просто ни е неизгодно!

86. Вместо сайта ми излиза някакво съобщение, което не стига, че не е с нашия дизайн, ами дори и логото ни го няма там!

87. Ако Ви дам няколко сайта, Вие дословно вземете кода за отделни елементи от тях, и с този код сглобите нашия сайт – цената на офертата би трябвало да е по-ниска, нали?

88. Посъветваха ни да сменим flash-а с php. Моля да го направите!

89. RSS-а, който направихте не работи – като кликна на него виждам само някакви хаотични, наблъскани текстове от сайта

90. Моля, добавете бутони “Гласувай” и “Купи” към всяка от снимките в раздел “Снимки” от Facebook страницата ни.

91. Програмирайте го с възможно най-малко код, за да може ако някога някой променя нещо да му е максимално лесно и достъпно!

92. Ако аз ще трябва да избирам размера, дебелината и цвета на текстовете в сайта, по-добре да взема да науча програмирането – то е равносилно!

93. Вчера някой е копирал сайта ни на негов адрес! Видях във Facebook! Чужденци са, някакви bit.ly , не разбрах с какво се занимават. Какво да правим?!

94. Мъжът ми има проблем с очите и се налага да си увеличи шрифта на браузъра. Вчера му показах сайта ни, и когато той го увеличи, сайта се деформира! Моля, ви коригирайте този проблем за да не се изложа пред други хора!

95. Това е толкова скъпо, защото не знаете някакъв по-лесен за Вас начин да го разработите, или?

96. А как се прави сайта да работи и на touch телефоните? Казвате на бутоните му да са клавиши?

97. Ало? (по телефона) Здравейте! Искам да Ви питам… имате ли готови сайтове?

98. Здравейте, търсим някой, който да ни поддържа сайта от разстояние.

99. Ако ще е по-евтино – вие направете само базата, ние данните ще си ги вкараме.

100. Ключовата дума е “туризъм” – нека сайта е направен така, че да опише тази дума изцяло. За тези неща не ви трябват спецификации или обяснения ако знаете как да го постигнете. Оставям на вас, като професионалисти, да се погрижите да всички подробности. Помнете – “туризъм”!

101. Нека като възжможности сайта да е като www…..com, но да е различно направен от него, за да не ни упрекнат в кражба!

Част от интервю за Linux/Unix администратор

1. Какво е зомби?
2. Може ли да убиете зомби?
3. Какво е демон?
4. Как се убива демон?
5. Какво е гном?
6. Как се спира гном?
7. Може ли огнена лисица да работи с гном?
8. Обичате ли груб (груб какво?)
9. Може ли калмар (squid) да работи върху червена шапка?
10. Защо има сол (без джоджен) във сенките?
11. Добри ли сте в самбата?
12. Кога котката не може да чете?
13. Огнената лисица може ли да получава бисквитки?
14. С какво кучето е по добре от котката?
15. Може ли кравата да мисли? (cowthink)
16. Можели добрината (nice) да влияе на процесите?

Защо е сложно да се пише софтуер, обяснение за филолози

Представете си, че сте писател и поддържате проекта Война и Мир. По задание трябва да се напише нов епизод, в който Наташа Ростова се разхожда под дъжда в парка.
Звучи просто – пишете „заваля дъжд“, запис. Програмата гърми с грешка „Наташа Ростова умря“. Започва се неколкодневно ровене – как е умряла, защо е умряла… Оказва се, че Пиер Безухов е бил в парка с обувки с гладка подметка, подхлъзнал се е в дъжда, изпуснал е пистолета си, пистолетът е гръмнал, куршумът е рикоширал в един стълб и е убил Наташа Ростова.
Как може да се оправи това? Да смените обувките на Пиер Безухов? Да заредите пистолета с халостни патрони? Решавате да махнете стълба. Запис и нова грешка – „Поручик Ржевски умря“.
Оказва се, че в следващата глава поручикът се обляга на стълба, който току що сте махнали…

– Алоооо… Някакви проблеми има ли с мрежата, щото тук при мен яко прекъсва?
– Ами рестартирахте ли модема?
– Да, рестартирах го!
– А компютъра рестартирахте ли?
– Да, и него рестартирах!
– Аха, а рестартирахте ли първо компютъра и после модема?
– Рестартирах първо модема, после компютъра, после пак компютъра и докато зареждаше рестартирах модема, рестартирах и телевизора, после си спрях бойлера и пак го включих да грее. Докато грееше включих и изключих 3 пъти сешоара. След това пак рестартирах и модема и компютъра. След това рестартирах и ютията, включих тостера и пералнята, рестартирах асансьора на блока, спрях си парното, сложих си топломери, пуснах си парното, рестартирах модема и компютъра и пак
нямам Интернет като хората.
– Ами, продължавайте така и до 15 минути сам трябва да се оправи!

Как да си отгледаме програмист
Уважаеми жени!

Навярно сте се сблъсквали с такъв проблем – купили сте за новия апартамент мебели, теракота и фаянс, перденца и слончета, но чувствате липсата на уют и още нещо. Това чувство за незавършеност означава, че за дома е необходим един дребен детайл, а именно – мъж.

Горещо ви препоръчваме в такъв случай да си завъдите програмист. Той е достатъчно непретенциозен, няма да ви пречи и не заема много място. Освен това, четейки обявите по вестниците лесно можем да установим, че програмистът е една от най-модните и елитни породи мъже.

Прочетете внимателно даденото по-долу описание и помислете – може да се окаже, че това е Той, този за когото сте мечтали цял живот….

Екстериор

Програмистът може да бъде голям или малък. Съгласно изискванията е с дълго типично окосмяване, характерна плешивина, обикновено брада и мустаци (необходима е
поддръжка за да се запази описания външен вид). Погледът на програмиста е леко разсеян и блуждаещ, гърбът е леко огънат напред. С други думи, той е достоен за внимание и завист от страна на вашите приятелки – омъжени за банкери, асенизатори, политици и комбайнери.

Първоначални инвестиции

За съжаление, този елемент от пейзажа изисква доста големи първоначални инвестиции.
Ще ви бъдат необходими:

1. Персонален компютър (процесор Pentium III или в краен случай Athlon).
2. Маса и стол.
3. Пепелник.
4. Чаша за кафе с вместимост 0.5 л.
5. Бира (много пъти)

Как да намерим програмист

Програмистът няма строго определен ареал на обитаване, но най-лесно може да бъде открит на големите компютърни изложения, където тази порода има склонност да се събира на големи стада (хергелета). Извън сезона може да бъде забелязан в големите компютърни магазини, интернет центрове и общо взето на най-необичайни места, като например трамвая, стадиона и даже в заведенията на МакДоналдс. Ще го познаете по списание „Компютър“, „Byte“ или по дебелите книги с непонятни заглавия. Ако програмистите са повече от един лесно ще ги отличите по езика, който прилича на трудно възпроизводима смес от калифорнийски и правешки наречия.

Програмистът е нощно животно и поради това му е необходима отделна стая с тъмни пердета. Желателно е да има отделен телефон, в противен случай рискувате никога повече да не се чуете с вашите приятелки. Не е необходимо да оборудвате стаята с легло, той ще дреме на дивана докато вие сте на работа.

Улавяне

За да си уловите програмист е достатъчен който и да е детайл от вашия предварително закупен компютър. Приближете се внимателно към програмист, покажете му детайла като едновременно тихо шепнете „вирус“, „диск“, „монитор“. Също така не забравяйте да споменете и магическата дума „Бира!“. След като привлечете вниманието на програмиста го помолете да ви оправи разваления компютър. Ще тръгне след вас като програмист! Докато той разглежда компютъра ви, го почерпете с бутилка бира (в никакъв случай халба!).

Той е ваш!

Демонстрация

Демонстрацията на програмиста трябва да бъде внимателно премислена още преди улавянето. Никога не слагайте монитора с гръб към стената! Програмистът по принцип не се обръща, даже когато му викате на ухото, а в такъв случай ще можете да показвате на своите приятелки и на Петрова от горния етаж само неговия гръб. Затова, работното място на програмиста трябва да бъде разположено така, че към него да има достъп от всички страни. Препоръчваме ви да монтирате в стаята климатик който се включва от съседната стая, защото иначе няма да можете да намерите програмиста си в задимената стая.

Дресиране

За съжаление, програмистът практически не се поддава на дресировка. Все пак може да бъде научен да извършва някои прости действия – да купува хляб, да включва телевизора, да изхвърля боклука и т.н. Тези условни рефлекси се усвояват особено добре при захранване с бира и кренвирши. Ако успеете да го откъснете от компютъра (внимавайте, в такъв момент програмистът е много опасен) можете да го вземете с вас в магазина и да го научите да носи чантата с покупките. Трябва
да имате предвид, че някои прости команди които са понятни за другите породи мъже, програмистът приема съвсем различно – например, „затвори прозореца!“, „излез от там!“, „виж, мишка!“ и т.н.

Следвайте тези препоръки и вашият любимец ще бъде винаги бодър и ще краси дома със своето присъствие!