Вицове за Професионални

Американските тайни служби решили да изпратят шпионин във военното училище в Долна Митрополия. След 3 дена шпионина бил хванат и екстрадиран обратно в Америка. Шпионинът дал следното обяснение:
– Ами, на лекции, всички спят – само аз пиша и внимавам и затова ме хванаха.
Изпратили втори шпионин, по-квалифициран. След 3 седмици и него го хванали. Той обяснил:
– В лекциите всички спят – и аз спя. После обаче като се наспят всички бягат от часовете, само аз не бягам и затова ме хванаха.
След дълги тренировки, изпратили трети шпионин. След един месец обаче него също го хванали.
– А бе в лекциите – спя, после всички бягат: и аз бягам, обаче като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – само аз си уча лекциите и затова ме хванаха.
След дълги съвещания Американците решили да изпратят най-добрият си шпионин… Него го хванали след 3 месеца… На въпроса защо и той се е издънил, шпионина обяснил:
– А бе, в лекциите всички спят – и аз спя, после всички бягат: и аз бягам, като се приберем по стаите си, всички цакат карти и табла – и аз цакам. Обаче – като дойде сесията, ВСИЧКИ СИ ВЗЕХА ИЗПИТИТЕ – САМО АЗ НЕ МОЖАХ!!!

15.09.2018 Студенти

Млад журналист носи на главният редактор своята първа статия. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада.“
– Колега, статията е добра, обаче, липсва работническата класа.
Журналистът направил корекция. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо бичат трупи“ и пак носи.
Гл. редактор чете.
– Браво колега. Много добре. Работническата класа я има. Обаче, партията не се забелязва. Поне намек.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо в червени потници бичат трупи“ и пак носи.
Много добре, млади колега. Работническата класа я има. Партията се забелязва. Обаче, я няма вярата в утрешният ден.
Журналистът коригира. „Млада секретарка постъпи на работа. На вторият ден директорът я облада. На двора Пешо и Гошо, бичат трупи. По едно време Пешо, хвърлИ бичкията, и вика – Е*АЛ съм му мамата, и утре е ден!“

Млад поп щял за първи път да чете литургия пред енорията под надзора на владиката. Притеснил се доста, как ще се представи и преди това посръбнал от църковното винце за кураж. Когато литургията свършила, той отишъл при надзорника си да обсъдят представянето му, а владиката му казал:
– Като цяло мина много добре моето момче, но допусна четири практически грешки, три теоритически и две от общ характер.
Започвам с практическите:
1 – на амвона не се излиза на четири крака, а на два;
2 – литургията не се гъгне и подсвирква, а се пее;
3 – купела пред теб не е за драйфане, а за кръщаване на деца.
4 – расото не се запасва в дънките, а виси свободно.
Колкото до теоритическите:
1 – Юда не е прее*ал Христос, а го е предал;
2 – Адам не е изял сливата на Ева, а ябълката;
3 – и една от божиите заповеди не гласи ближи обичания си, а обичай ближния си.
– Ами тези от общ характер? – плахо попитал попът.
– Нищо важно не е, но занапред да знаеш, че литургията завършва с АМИН, а не с а`е е*ете си майката… И за кръстенето се използват ТРИ пръста: палец, показалец и среден, а не само среден.

19.08.2018 Монаси

Олимпийските игри, финалите по борба.
Треньор дава последни напътствия на един от борците:
– И внимавай много. Твоят противник има коронен номер. Досега никой от неговите съперници не е успял да се справи с неговия захват.
– ОК, тренер, ще се постарая…
Още не започнала схватката и борецът попаднал в коронния захват. Виждайки, че неговото момче не може да направи нищо, треньорът се разстроил и се прибрал в съблекалнята. Там обаче телевизорът бил включен и треньорът видял, че публиката, станала на крака, аплодира неговия състезател. След награждаването треньорът пита:
– Как успя да се измъкнеш от тоя захват?
– Разбираш ли, тренер, щом почна мачът и ония ме хвана. Седя аз и не мога да мръдна, а той ме усуква отвсякъде, вече не мога да дишам, викам си – ще се предавам. Изведнъж гледам, пред очите ми висят топки, повдигнах си главата и ги захапах с всички сили…
– А стига бе, това не е спортсменско, не можеш да се измъкнеш по този начин от захвата…
– Ти ще кажеш. Въобще не можеш да си представиш на какво е способен човек, като си захапе собствените топки…

Лекция по психология в университета.
Професорът:
– Днес ще ви покажа три ключови стадия на вълнение в човешката психика: учудване, раздразнение и гняв.
Взима телефона си и набира случаен номер:
– Здравейте, търся Христо!
– Имате грешка.
– Ето! – усмихва се професорът, прекъсвайки връзката.
– Тук говорим за леко учудване.
След това отново набира същия номер:
– Ало, Христо върна ли се вече?
– Тук няма такъв, нали ви казах!
– А това колеги, вече е раздразнение.
Потривайки ръце, професорът заговорнически намига на аудиторията си и за трети път набира номера:
– Христо още ли го няма?
– А бе ти ‘що не си е*еш майката!? – гласът отсреща вече крещи.
– Ето студенти, това вече е гняв!
Тогава от аудиторията един студент вдига ръка:
– Професоре, забравихте последния стадий.
– И какъв е той?
– Пълно озверяване.
Студентът се приближава към катедрата, взима телефона и отново набира номера:
– Здравейте! Обажда се Христо. Някой да ме е търсил?!

01.08.2018 Студенти

Шефът има рожден ден. Подчинените се мъчат да измислят текст за поздравителната картичка. Влиза в стаята системния администратор. Всички го питат:
– Кажи нещо хубаво за шефа!
Той, без да се замисля:
– ТЪП, САМОВЛЮБЕН ПЕД*РАСТ!
Всички са във възторг:
– Идеално! Така и ще напишем, рядко умен човек, който си знае цената и най-важното не е равнодушен към всичките си подчинени, независимо от пол и възраст…

Тъкмо започнах да спестявам за Бентли и то какво – я чорапи ми се скъсат, я кифла ми се дояде…

В едно селско училище назначили нова учителка – стара мома. Един ден кметът я извикал в кметството:
– Госпожице, полицаят е ерген, не искате ли да се омъжите за него? Малко е простоват, но е свестен.
Учителката се съгласила.
След сватбата, първа вечер:
– Жено, мама ми е казвала, че преди вечеря трябва да опъна жена си.
Сутринта невестата предложила да направи закуска и кафе.
– На мен тате ми е казвал, че преди закуска трябва да опъна жена си.
За обяд баба му била казвала първо да опъне жена си и т.н. След няколко месеца кметът пак вика учителката, да я разпитва:
– Как е семейният живот?
– А бе, вярно – човекът е простоват, ама… е от добро семейство!

Вървя си аз по улицата в супер настроение и изведнъж ме спират две ченгета:
– Тръгвай с нас за свидетел!
И тук чувството ми за хумор ме подведе:
– Що, да не се жените?

03.07.2018 Полицаи

– Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене „Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?“ И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика „Лазаре, стани!“ Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя – не „Лазаре, стани!“ И като го каже – двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам „А сега миряса ли? Да си лягаш вече!“ Онзи обаче почва да ми вика „Лазаре, ходи!“, „Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина.“ Следи ме гадината. А съм се унесъл – „Лазаре, стани!“ И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам „Лазаре, стани!“, явно съм привикнал.