Вицове за Животните в гората

Турист,загубил се в гората крещи като луд колкото му глас държи:
- Ееей,ЕЕЕЙ…
Някой го потупва отзад по рамото. Обръща се човека и вижда огромен мечок. Гипсира се нашия, а мечока пита:
- Какво си се развикал така бе? Цялата гора събуди!
- Ми загубих се. Може някой да ме чуе.
- Ето,аз те чух. Олекна ли ти сега?

Горски бар. Около бара и по масите седят горските животни. Пият горски алкохол и тихичко си говорят. Вратата се отваря с трясък и в бара нахълтва заекът, спира в средата на бара, оглежда се, фиксира лъва, приближава се до него и му казва:
- Ей, пънкар, разкарай се от тая маса!
Лъвът зяпва от изненада, след което перва зайчето по носа с огромната си лапа.
- Охо, и на бой налиташ, я излез навън да се разберем!
Излизат двамата. Минава доста време. Вратата се отваря и влиза лъвът. Целият е в кръв, устата му е разцепена на няколко места, лицето му е издрано, куца с левия преден крак…
В бара настъпва неловка тишина. Животните гледат невярващо. Акциите на заека се вдигат главоломно.
- Какво ти направи тоя, бе? – пита недоумяващо лъвицата.
- Трай, ма! Аз откъде да го знам, че ще тръгне да бяга точно през къпините…

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: „Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!“. Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? – пита Зайо.
Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- Абе заек, ти що пак си без шапка?

Животните в гората направили засада и убили слона – ще го ядат. Обаче вече било мръкнало и оставили мишката да го пази до сутринта.
На сутринта пристигат и какво да видят – от слона останали само кокали, а мишката лежи с подут корем.
- Какво става бе, къде е слона?
- Абе майната му на слона, какво ме занимавате с глупости… Мене ме боли корем та две не виждам, те за някакъв слон ми приказват.

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва:
- Няма да се предреждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката.
- Няма да се предреждаш!
Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва:
- Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета.
- Какви сте вие бе?
- Мечета.
- А къде е майка ви?
- Отиде за мед в гората.
- Ами да ви еба майката тогава…
И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак:
- Къде е майка ви бе, мечета?
- Отиде за мед.
- Да ви еба майката тогава…
Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там.
Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя.
- Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката.
- Не може, вече обещах на децата.

Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него.
Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен:
- Не ме взеха!
- Как така?
- Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза?
- Виждаме я.
- А виждате ли най-долното клонче?
- Виждаме го.
- А виждате ли най-долното листо на клончето?
- Виждаме го.
- А виждате ли оная мравка, дето лази по него?
- Виждаме я.
- Е, а аз даже и брезата не виждам.

Животните в гората си направили съд. Лъвът – съдия, а жабата – обвинител. Съдят щъркела за нещо. Жабата казва:
- Има утежняващи вината обстоятелства! Той яде жаби! Предлагам да му отрежем главата.
Лъвът:
- Е, не толкова строго от първия път де… Може например да му отрежем само опашката.
- Може! Ще му отрежем опашката чак до врата!

Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита:
- Кой сра на горската пътека?
Всички се умълчали.
- Питам – кой сра на горската пътека?!
Всички изтръпнали.
- Вашта мама, кой сра на пътеката?!
Слончето се обадило плахо:
- Ами аз без да искам се изпуснах малко…
- Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!

Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало:
- Меечо, меечо.
Кончето се приближило и го попитало:
- Защо плачеш?
А зайченцето продължило:
- Меечо, меечо.
Кончето отново го попитало:
- Но, защо плачеш Мечо го няма?
А зайчето отново започнало:
- Меечо, меечо.
Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта.
Тогава зайчето отново започнало да плаче: