Вицове за Любими герои

Учителката:
– Деца, нека всеки състави по едно изречение с думичката „Ананас“. Петърчо, ти?
– Мама вкъщи прави торта с ананас.
– Браво, Петърчо! Марийке, ти?
– Вкъщи всички обичаме плодове, но най-много обичаме ананас!
– Отлично Марийке! Иванчо, ти състави ли изречение?
– Да, госпожо… „Учителката се ч*ка, а на нас не дава.“

Иван страдал от страшна ангина, загубил си напълно гласа… но много му се карали ски. Взел ските и тръгнал. Още на стълбите в блока го срещнал съсед и го пита:
– Иване, къде си тръгнал?
Иван му обяснил с жестове.
Съседът:
– Аха, ясно… ама тези ски за к’во ги мъкнеш?

Бай Иван бил портиер в едно министерство. Като по-беден си носел обяд от вкъщи. Веднъж лично министърът му казал, че утре ще идва чуждестранна делегация и да си вземе нещо по-така за обяд, демек да покажем стандарт… стига с тази копърка. стига с тая копърка. На другия ден, минавайки с делегацията покрай портиера, министъра с изненада видял, че бай Иван нагъва черен хайвер намазан на филия. Като си заминала делегацията, пита бай Иван:
– Бай Иване, какво направи?! Отде пари за черен хайвер.
– К`ъф ти чер хайвер – бабата е вадила очите на копърката цяла нощ…

Бащата хванал Иванчо да наднича в ключалката на спалнята на наскоро омъжилата му се по-голяма сестра и за наказание го накарал да гледа в ключалката на спалнята на баба му и дядо му.

Прибира се сина на Чък Норис пребит.
– Кой те би? Ще му откъсна главата! – ядосва се Чък.
– Динко от Ямбол!
– Еее, друг път да не се закачаш!

Из Чернобилската гора с огромни крачки се носи Червената шапчица.
Ръст – около 3 метра. Обувки 56 номер. Глава – ката тиква. Цици – разхвърляни навсякъде по тялото…
Насреща и вълкът. Хваща го тя за ушите и го вдига на нивото на очите си. С прегракнал, но силен глас:
– Ти ли искаш да ме изядеш!?
– Не! Не, какво говориш!? Аз съм вегетарианец!
– Може би искаш да ме изчукаш, а!?
– Не! – жално измяукал вълка.
– Аз съм гей!
Тя бавно го спуска надолу:
– Духай, тогава!

Иванчо 17 пъти прочете приказката за Червената шапчица и не можа да открие нито една сцена, която да съвпада с филмчето, което намери в бюрото на баща си.

Урок по география:
– И така, ученици… кой ще каже къде се намира Жълто море?
– До бреговете на Китай, госпожо!
– И защо според вас е кръстено така?
Иванчо:
– Ами, когато наблизо живеят милиард и половина пикливи китайци, как да го кръстят, госпожо?

Бай Ганьо отишъл на опера у Москва. онеа почнале да грачат, ма наш Ганьо го напънало. Тръгнал той леко полека а са изнаса към кенефа и баш тогива певицата запяла:
– Куда пошел, куда пошел!
Тоа си рекъл „Бря, таа ма виде, нема а мръдам никъде“
Да, ама оно си напъва. Тръгнал той па да става и онаа па:
– Куда пошел, куда пошел!
„Бах мааму, таа само мен ли глеа, бе!? Айде па ша седам“
Ма вече почнал да усеща, че ша го испусне вътре в оперътъ и си казал „Сеги тръгам и нема връщане!“
Надигнал са той, поослушал са, нищо. Поприбегнал, стигнал до вратата на залата и тъкмо отворил вратата и онаа па:
– Куда пошел, куда пошел!
И тоа са обрънал и къто а застанал у светлинътъ зинал колко има сила та да са чуе до сценътъ:
– Иду серу и пак върну!

Бай Ганьо, американец и китаец отишли на екскурзия в планината. Качили на се на един връх. Бай Ганьо извикал:
– Обичам те!
Ехото отговорило:
– Обичам те, обичам те, обичам те…
Американецът извикал:
– I love you!
Ехото отговорило:
– I love you, I love you, I love you…
Китаецът извикал:
– Шъ зин ху хуа!
Ехото отговорило:
– К’вооо?