Обява:
Изгубено е куче. Моля, предайте срещу добро възнаграждение.
Лорд Баскервил

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи:
– Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

Щирлиц е обсаден от Гестапо. По мегафона Мюлер му вика:
– Щирлиц, предай се! Блокирали сме всички изходи!
Щирлиц си мисли: „голяма работа, аз пък ще изляза през входа“.

Седят Чапай и Петка в землянката и Петка пита:
– Чапай, кой номер ти са ботушите?
– Четирсе и две.
– А-у-у-у, а миришат поне за четирсе и осми!

Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда – от храстите просветват две очи.
– Мюлер! – мисли Щирлиц.
– Ти си Мюлер – мисли вълкът.

Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
– А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?!
– Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
– Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: „За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката.“
Мюлер: Щирлиц, не ме гледай, а си закопчай ципа на панталона!

Мюлер:
– Щирлиц, имам за вас две новини. Едната лоша, другата още по-лоша.
– Почвай с лошата.
– Ами онази руската пианистка всичко си е признала.
– И какво по-лошо от това?
– Ами признала го е не на мен, а на жена ти.

Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията:
– Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Гарабед:
– Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов.
Съдията:
– Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Мъжът:
– Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него.
Съдията:
– Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин.
Киркор:
– Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…

Щирлиц решил да погледне през прозореца.
Погледнал, обаче в главата му опряли дуло.
Щирлиц бързо натиснал ALT+F4 и затворил прозореца…