Вицове за Поручик Ржевски

Поручик Ржевски е ранен в сражение и остава назад с обоза. Неговият полк напредва бързо и громейки врага стига до един град. Виждайки беззащитно население хусарите се поотпуснали…
Първия ден изнасилили всички жени.
Втория ден изнасилили всички мъже.
Третия ден изнасилили всички деца.
Четвъртия ден изнасилили всички старци.
Петия ден изнасилили всички животни.
Шестия ден изнасилили всички трупове…
На седмия ден пристигнал Ржевски с обоза и започнали извращенията.

Отиват веднъж на театър поручик Ржевски, Андрей Болконски, Пиер Безухов и, разбира се, Наташа Ростова. Седят, гледат представлението. Изведнъж Болконски прошепва на Наташа:
– Наташа, а на гърба на Вашия стол някаква дума е написана…
– И каква е тя? – притеснено пита Наташа.
Болконски объркано:
– Амии… Първата буква е същата като в думата „хлад“ – и бута с лакът Безухов.
Пиер веднага се ориентира:
– Втората е същата като в думата „куб“ – и бута Ржевски.
Поручикът невъзмутимо довършва:
– А третата буква, Наташа, е като третата буква в думата „хуй“…

Веднъж в ресторанта поручик Ржевски силно запивал с полковника. Случайно полковникът казал:
– Поручик, забелязвам, че Вие често ходите по заведения – едва ли не всеки ден. А виждате ли, на мен за такива неща парите не стигат.
– Господин полковник, кажете, а Вие какво правите със заплатата си? – попитал поручикът.
– Всичко давам на съпругата си, каквото ми даде – толкова.
– Ммм… Явно с жените не умеете да общувате, господин полковник! – замислено казал поручикът – Приближете се до нея, целунете я нежно по шията, погалете й рамото, помолете хрисимо и със сигурност ще ви се отпуснат още няколко излишни рубли.
Връщайки се в къщи, полковникът се приближил тихо към жена си откъм гърба и целувайки я по шията, я чува да казва:
– Е, какво, поручик? Пак ли свършихте парите?

Бал. Светското общество. Поручик Ржевски и Наташа Ростова танцуват. Тя (отегчено):
– Поручик, Вие сте невъзможен – само за жени и жени говорите. Разкажете нещо например за музиката, за музикалните инструменти…
Ржевски:
– Да, да, за музиката. Наскоро обърнах графинята върху рояла и да Ви кажа, Наташа, това е дяволски хлъзгав инструмент инструмент!

Поручикът се кани да ходи на бал и поставя в десния си джоб банан.
– За какво Ви е банан в джоба? – го пита удивен корнет Оболенски.
– Ще поканя на танц някоя дама, може и графиня Орлова. По време на танца тя ще се допре до дясната ми страна. Ще усети банана, ще се притесни и ще се премести към лявата ми страна. И точно тук ние ще я посрещнем!

По време на обяд във фамилното имение на Наташа Ростова, поручик Ржевски се обръща към нея и тихо й прошепва:
– Наташа, довечера ще Ви опъна.
С почервеняло лице Наташа бяга при баща си. През нощта старият граф се скрива в шкафа с гола сабя в ръка. Часовникът бие 12, влизат поручик Ржевски и 6-ма хусари. Поручикът командва:
– Двама до прозореца, двама до вратата и двама до шкафа!
На сутринта Наташа говори на баща си:
– Татко, само как чука, как само чука, татко!
– Какво ти чукане дъще, виж само как си знае службата!

Шикозен ресторант на Невски проспект.
Както обикновено пиян, поручик Ржевски седи забил лице в салатата.
На съседната маса три дами спорят за това кое е по-болезнено: раждането, аборта или дефлорацията.
Леко надигайки глава, поручикът компетентно се вмесва в разговора им:
– Ех, а вас някога да са ви удряли с тиган по яйцата?

Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
– Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж – взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака – моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и…
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона – тишина, мълчание, накрая един заговорил:
– Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата – взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта…
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи…
– Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.

– Поручик, вие мен обичате ли ме?
– А какво, според вас, правя в момента?!

Поручик Ржевски разговаря с Наташа Ростова за войната.
Наташа Ростова:
– Ох, война, война. Студ, глад…
Ржевски (замислено):
– Да, да… Ето например, в нашия полк един хусар открадна от една старица в селото яйца и за това го обесиха!
Наташа Ростова:
– За какво? Нима за яйцата?
Ржевски:
– Абе не, за шията.