Вицове за Герои от приказките

На майката на Червената шапчица й писнало Вълка да я оправя и й купила стоманени гащи. Тръгнала Червената Шапчица към гората и изчезнала. Чакала майката, чакала, притеснила се и тръгнала да я търси. Среща по едно време горския и пита:
– Абе, да си виждал едно момиче с Червена шапка и стоманени гащи?
– Тц, само един вълк с оксижен.

Червената Шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозореца се отваря и един мъж пита:
– Къде отиваш, Червена Шапчице?
– Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя!
– Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя!
Качва се Червената Шапчица в колата и радостно заявява:
– Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас.
Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал:
– Давай, Шапчице!
– Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам… за първи път ми е… много съм притеснена…
– Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. – успокоява я мъжът.
– Е, добре тогава! – съгласява се Червената Шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва:
– Скъпа бабо…

Момиченце се прибира вкъщи след училище. Естествено майката започва да пита, как е било в училище, какво са учили…
– Днес учихме приказката за Червената Шапчица. – отвръща момиченцето.
– И на какво учи децата тази приказка?
– Тя ни учи добре да помним как изглеждат нашите баби.


И каква е поуката от приказката, деца?
Не говорете с непознати!
Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица.

Кащей Бессмъртни се хвърли под гумите на „КамАЗ“, след това се удави, застреля се и се обеси, в общи линии този ден се забавляваше по пълна програма…

Крали Марко се връща след многобройни победи над враговете у дома.
– Здравей мамо, здравей татко!
Гледа, баща му със синина под окото.
– Какво се е случило, тате?
– Абе, има тука в селото един, Пешо се казва…
– Да вървим, тате, при този Пешо за обяснение…
Отиват. Пешо седи на пейката пред вратата.
– Здрасти. Ти ли си Пешо? – пита Крали Марко.
– Аз съм
– Ти мен познаваш ли ме?
– Познавам те! Ти си Крали Марко, прославеният боец, най-силният мъж на света.
– А този, познаваш ли го? – пита Крали Марко и сочи баща си.
– Тоя ли гнусен педал? – крясва Пешо и тресва един по мутрата на бащата.
– Чакай бе! Ти, май не разбираш. Ти мен познаваш ли ме? – отново пита К.М.
– Да, познавам те! Ти си…
– А този, кой е? – отново посочва баща си К.М.
– А, този капут нещастен! – отново виква Пешо и набива един ритник на бащата.
– Спри бе! Ти мен познаваш ли ме? – отново подхваща К.М.
Тук бащата не издържа и тихичко иззад гърба на К.М. се обажда:
– Добре, Марко, да си вървим вече, че ми омръзнаха тия обяснения…

Среща Вълкът в гората Червената Шапчица. Веднага прави една страшна физиономия и ръмжи срещу нея:
– Давай!
– Ама, чакай, поне да се съблека…
– За кво си ми гола, ма! Виното и баницата давай…

Мечо Пух отива при Прасчо и му казва:
– Искаш ли да отворим заедно търговска фирма?
– И какво ще правим – ще продаваме мед ли?
– Не, ще купуваме мед, а ще продаваме свинско.

27.09.2000 Мечо Пух

Червената Шапчица, Джеймс Хадли Чейс

… Червената Шапчица вървеше по пътечката. Пред нея се изпречи големият страшен Вълк, оплези език и прохъхри:
– Накъде така, Червена Шапчице?
Червената Шапчица не отговори. Само повдигна леко покривалото на кошничката, измъкна оттам своя стар „Хеклер и Кох“ с полуавтоматичен затвор и дебалансирани куршуми, и с четири отсечени изстрела от упор отнесе във вихър от кървави пръски черепа на Вълка…

20.09.2000 Стилове

Катаджия спира кола и какво да види – кара я змей!
Шашнат, полицаят му вика:
– Я ми дъхни!