Вицове за Стилове

Червената шапчица, Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:
– Извинявай, Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Робърт Бърнс

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Вълчо.
– Иди си. Всички спят у нас.
– Не всички – каза Вълчо.
– Не зная как си се решил!
– Реших се – каза Вълчо.
– Ти май си нещо наумил?
– Май нещо – каза Вълчо.
– Веднаж да минеш моя праг…
– Да мина – каза Вълчо.
– Ще те посрещна като враг!
– Посрещай – каза Вълчо.
– Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй – каза Вълчо.
– Утре ти ще дойдеш пак!
– Ще дойда – каза Вълчо.
– Ни дума никому за туй!
– Ни дума – каза Вълчо.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
– Здравей, Никитишна – поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи – силна, смела кат богиня – се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
– Какво искаш, сиви вълко? – каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк

– Ела при мен – каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
– Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Анди Уорхол

Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.
Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш. Ч. Ш.

Мастило за копринена щампа върху синтетични полимерни бои на платно с размери 206 х 145 см.

Частна колекция
С разрешение на „Фелдман Файн Арт Гелъри“, Ню Йорк.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Башо

Шапка се движи сред храстите.
Вълк я очаква припряно.
Есен е. Всичко остава червено.

07.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Ярослав Хашек

– Е, и какво направих? – мърмореше си вълкът – едно голямо лайно напpавих, това е…

05.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария – Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.

05.02.2004 Стилове