Вицове за Стилове

Червената шапчица, по Йордан Радичков

– Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия.
– Ще го убие! – говореха ловците. – Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурели и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха.
А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина „Сингер“, има такива машини, та като го види ловецът да си рече: „Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница“. Да рече тъй и да си иде.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица! Тя не знаеше, какво я очаква. Горкото дете! С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с нощната шапчица на бабата, очакваше да погълне и тази своя жертва.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Рон Хърбърт

Червената шапчица се приближи:
– Извинявай, Вълк. Hищо лично, просто така ми нареди училищният психолог.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Робърт Бърнс

– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам – каза Вълчо.
– Иди си. Всички спят у нас.
– Не всички – каза Вълчо.
– Не зная как си се решил!
– Реших се – каза Вълчо.
– Ти май си нещо наумил?
– Май нещо – каза Вълчо.
– Веднаж да минеш моя праг…
– Да мина – каза Вълчо.
– Ще те посрещна като враг!
– Посрещай – каза Вълчо.
– Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй – каза Вълчо.
– Утре ти ще дойдеш пак!
– Ще дойда – каза Вълчо.
– Ни дума никому за туй!
– Ни дума – каза Вълчо.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Максим Горки

I Вариант:

Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
– Здравей, Никитишна – поздрави с мазен глас той.

II Вариант:

Щом видя вълка на прага, тя се изправи – силна, смела кат богиня – се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
– Какво искаш, сиви вълко? – каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк

– Ела при мен – каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора – тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
– Свършено е вече – каза тя. – Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

08.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Башо

Шапка се движи сред храстите.
Вълк я очаква припряно.
Есен е. Всичко остава червено.

07.02.2004 Стилове

Червената шапчица, разказана от рокясал младеж

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Криейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
– Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
– Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
– Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
– Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена – отвърнал Улфа.
– Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
– Щото съм метълка, ма! – пак отвърнал Вълка.
– Ми що са ти такива големи кубинките?
– Ми щото да ритам разни дискари като теб! Hell awaits! – отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
– Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само „Арда“. Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат
некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к’ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

05.02.2004 Стилове

Червената шапчица, Ярослав Хашек

– Е, и какво направих? – мърмореше си вълкът – едно голямо лайно напpавих, това е…

05.02.2004 Стилове