Вицове за Чапай и Петка

Чапай и Петка препускали на конете – гонели ги белите. Качили се на едно дърво, белите спряли отдолу. Петка шепне:
– Не издържам, ще се пусна!
– Трай, бе! Ще ни видят!
– Е, дай поне конят да пусна!

В казармата учат Чапай и Петка да скачат с парашути:
– За да се отвори парашутът, ще дръпнете въженцето от дясната страна. Ако не се отвори, ще дръпнете резервното въженце от ляво. Когато кацнете, ще ви чака джип, които ще ви откара в поделението.
Скочили двамата. Дръпнали дясното въженце – парашутът не се отворил. Дръпнали лявото – пак нищо. Чапай казал:
– Лъжци! Бас държа, че и джип не са ни изпратили!

Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар.
– Василий Иванич – вика Петка – хвърли куфара, ще се удавиш!
– Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…

В банята Петка трие гърба на Чапаев:
– Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай:
– Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката.
– А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.

Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита:
– Анке, майка ти балерина ли е била?
– Не, защо?
– Такива дълги и хубави крака имаш…
Пълзят. След малко Петка пита:
– Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил?
– Не, защо?
– Такава права и дълбока бразда правиш…

Чапаев и Петка хванали един от белите. Мислили си как да го накажат.
– Ще го разстреляме! – предложил Петка.
– Малко му е, Петка, малко му е. – отвърнал Чапаев.
– Ще го обесим! – рекъл Петка.
– Малко му е, Петка, малко му е.
– Ще го завържем и ще си пием ракията пред него и няма да му дадем!
– Ех, Петка, какъв садист си само… – казал Чапаев.

Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори:
– Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.

Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета:
– Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: „Огън!“…

Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи.
– Ти бял ли си или червен? – питат го.
– Мартеничка – отговаря Петка.