Вицове за Чапай и Петка

Петка и Чапай карат самолет.
– Петка, уредите?
– Двайсет!
– Какво двайсет, бе?!
– А ти какво „уредите“?

Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ.
Петка крещи:
– Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна!
Василий Иванович:
– Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!

Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните.
Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил.
След това Чапай го хвали:
– Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите…
– А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!

Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва:
– Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
– Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!

В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на „Красная звезда“. Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка.
Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва:
– Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю!
Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта:
– Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю.
Анка го поглежда учудено и пита:
– Петка, а какво е това интервю?
Петка се почесва по врата и отговаря:
– Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!

Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка:
„Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих.
Подпис: Петка“.
На другия ден Петка отива на нивата и гледа – лопатата си стои, а върху нея нова бележка:
„Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти.
Подпис: Чапай“.

Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял:
– Да бягаме, Петка! Германците идат!
Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл:
– Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.

Чапай и Петка отишли на реката.
– Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
– Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
– Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
– Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
– Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
– Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…

Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър.
– Кой е тоя? – пита Чапай
– Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин!
– Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!

Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят – значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика:
– Ча-п-а-а-а-й!
– Какво викаш бе, аз те виждам!