Един дядо се прибира в къщи, отваря вратата и какво да види – огънят незапален, яденето несготвено, бабата легнала на леглото и умира.
Станало му тъжно на дядото, излязъл на двора да се поотпусне и си казал:
- Абе добра ми беше бабата и с добро трябва да я изпратя. Я да взема да я опъна за последно, та да си отиде с хубаво от тоя свят.
Влезнал в къщи, натеглил я хубаво като за последно и си решил да отиде до кръчмата да пие една ракия, за да се разсее. Пил каквото пил, па по едно време си рекъл:
- Тя бабата вече се е качила горе, ами дай аз да се прибирам, да я изкъпя, наглася и да я изпращам.
Влезнал в къщи и що да види – огънят запален, гърнето с гозбата в пещта, а бабата чисти и се усмихва.
- Бре – плеснал се по челото дядото – пусто мое незнаяние! Да бех разбрал по-рано че е тъй, лани нямаше да изпущим татя!