Еволюцията на програмиста

Еволюцията на един програмист типично върви по следния начин:
1) Фаза Ентусиаст – запалва се по компютрите дали с игри, дали с чат, дали с нещо друго – определено забавно. Много ръчкаце, цъкане, жаргон. Малко жени, много мечти.
2) Фаза Изследовател – бъдещия програмист вече цъка и ръчка не за кеф, а за да схване как работи тая-оная програмка и каруцата като цяло. Кефа е като прецака/хакне/кракне/сецне/преебе нещо и въобще да докаже на компа че е една проста (в буквалния смисъл) машина
3) Фаза Създател – правят се страховити програмни приложения от типа hello, world!, сайт на кварталното кафе, на яката мацка от съседния вход/блок/клас, програма за предвиждане числата от тотото или смятане на калориите в храната.
4) Фаза Ученик – четат се книги (препоръчани от познат гуру), навлиза се в дебрите на циклите, рекурсиите и другите магии. Екзотичните понятия протокол, структура, алгоритъм и прочее губят магическия си ореол и придобиват научно звучене. Усещането че зад една добра програма стои повече къртовски труд и многочасово еднообразно цъкане измества представата за магическата пръчка и йога уменията.
5) Фаза Калфа – писането за пари започва да се намърдва бързо в територията „кеф“. Лека-полека ореола на тоя/оня език/платформа/протокол като панацея и философски камък избледнява. Все още обаче писането е удоволствие, така че човек поема стоически гадни и досадни задачи за малко пари, утешавайки се с идеята че му плащат да си прави кефа
6) Фаза Девелопер – човека вече пише за пари. Писането за кеф е като хоби, и то в екзотични и трудно реализируеми области и проекти. Почва активна употреба на леки стимуланти – кафе/чай/бира. С изумление се установява че колежките имат други достойнства, освен да дават пари назаем и да изкрънкват социални придобивки от шефа
7) Фаза Про – трудно описуема. Всевъзможни екцентрични мании, привички и навици отдалечават девелопера от нормална човешка персона. Парите и жените са заели достойно място – първо и единствено. Начините за придобиването им се характеризират с непреклонност, неподбиране на средствата и отчайваща липса на скрупули. Цинизмът образува метастази и става изтънчен и неподатлив на терапия. Детското в девелопера заема нови върхове – игричките, ината и причудливите навици рязко контрастират с алчността, самолюбието и мизантропията. Още една човешка личност е безвъзвратно загубена за обществото…