Червената шапчица, Дан Симънс

– Как се казваш? – попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
– Гарнет, – рече сънят му, – или Ръбикъп, както повече ти харесва.
– Гарнет, – прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. – Това Хиперборей ли е?
– Да.
– Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
– Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
– Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
– Погрижих се за това.
– Какво е това място?
– Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! – рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…


04.03.2004 Стилове